Автор: Lalinda
Дата: 05-09-11 13:03
Не. Била съм твърде малка.
Баща ми имаше фотоувеличител, та ни бе интересно да гледаме как проявява снимки.
Ходила съм и на кръжок по фотография по-късно, но парадоксът е, че бях късогледа, не носех очила и не е много ясно как съм снимала. По онова време не съм съзнавала, че са ми били нужни очила, а като ги сложих, се запалих по кинематографията, не по фотографията. Фотографията и тогава бе отживелица в сравнение с киното...
Е, когато поживях известно време в Ленинград и видях колко красив е, ми се прииска да поснимам там и аз. Мисля си, че бях запалена в този момент, през пролетта на... 1986 г., струва ми се. Всъщност, най-успешният ми филм, РАЗБИРА СЕ, бе първият. На година снимах около 20 диапозитивни филма.
И сега снимам не повече от 20 филма годишно, но отдавна не съм запалена...
Проблемът е, че отдавна, пристигна ли някъде, пък снимам само на път, зная какво ще видя и какво - не.
|
|