Автор: nomadsl
Дата: 01-10-10 11:58
Струва ми се, че с т. нар. права на изобразените лица върху живота на фотографията и другите изобразителни изкуства се спекулира твърде много. Може би не на всеки е ясно, че свързаното с тези аспекти законодателство, касаещо "модел релийзи" и др. е силно мотивирано от натиска на големите имиджови компании, които посредством него се стремят да си осигурят монополен периметър за действие.
Моята лична позиция винаги е била, че Авторът, като артист има свободата да интерпретира по изключително личен начин всички изобразителни средства, които изграждат тъканта на неговото произведение. Той може да използва и улови избрана от него и моделирана от него светлина, отразена от различни обекти. Тези обекти могат да бъдат лица, саксии, бордюри, скали, водни пръски и т. н. и тяхното светлинно отражение се явява аспект, прочит, възглед или елемент от многобройните авторови изразни средства. Гореизброените мимолетни отражения не представляват по никакъв начин идентичност с инспириралите ги тела, а са просто букви в пиесата на автора.
Приемам за изключително смешни всички претенции от типа.."на тази снимка, /картина/ съм аз и не желая тя да бъде някъдеси/ или не желая да ме снимаш /разбира се, когато не се нарушава личното пространство/. Защото, ако приемем подобна логика на разбиране, това ще означава и че, примерно КАТ няма право да формира ултразвуково изображение на мен и моя автомобил, че радарните станции не могат да следят самолети и да "продават" /търговско предназначение/ тази информация на Ръководствата за въздушното движение и т. н. Вероянто в подобна логика производителите на бои могат да предяват претенции към зялото художествено наследсво в музеите, което по същество представлява изображение на техните багрила.
Знаем, че в природата всяко тяло или явление търпи въздействия от всички други тела или явления. Тези "отражения" са феномен от устройството на вселената. И използването на някакъв тип отраженияв работата на някаква система от рецептори, възгледи и отношения не представлява мотив за искове от едната или друга страна. Примерно Исак Нютон е отразил със средствата на научното познание и е формулирал математически явлението гравитация. Това означава ли, че всички, в чиято дейност участва гравитацията /примерно тежат на мястото си/, трябва имат претенции върху разпространението на неговите уравнения. И дали Сър Нютон ще ги предложи за обсъждане от Лондонското научно дружество или трябва да ги свали от обсъждане.
Мисля, няма съмнение, че принципът на "отражение" е всеобщ закон на природата и представлява само непълен аспект от временно разбиране за някаква симетрия между отражението и отразения обект. Тук няма никаква идентичност и който тварди обратното се приближава до разбиранията в разни митологии, че изобразеният става пленник на изобразилия го.
Публикацията е редактирана (01-10-10 12:04)
|
|