Автор: deniac
Дата: 02-12-09 12:32
Имам време да ви разкажа едно шокиращо преживяване от Дубай. Този февруари ходих за 3 дни и едната вечер свършихме работата към 21 часа и реших да отида пак до тоя велик 7-звезден хотел Бурж ал Араб. Имаше готини облаци и реших да му направя нощни снимки. Разстоянието беше около 7-8 километра и тръгнах пеша по булеварда по брега, това са час и половина пеша (в Дубай пеша ходят само бедняците), до полунощ трябваше да се прибера да се наспя за следващия ден. Наближих хотела на около 1-2 километра и времето започна да се влошава, започна да гърми и да трещи, а аз си казвам ‘Как бе, то тука вали 2 пъти в годината, няма начин…’. Започна и да духа и доста се смръзна, от около 17-18 градуса, температурата падна рязко на 3-4. Казвам си аз, че сега е моментът за як кадър и продължавам. Междувременно се отклоних от пътя и забих директно през пясъците покрай океана към хотела. Да, ама не. Удари ме най-жестоката буря, която съм виждал през живота си, а съм бил на много места по целия свят… Проливен дъжд е слаба дума, много силен вятър и жестока вода, която започна да се трупа на локви по пясъка! Нищо не се виждаше на 2-3 метра. Така духаше откъм океана, че се залепих за една палма да не ме отвее, гушнах чантата с камерата под якето и се сгърчих до дървото от студ и уплах. Рядко съм се притеснявал за живота си, настъпи лека паника, но реших да не мърдам оттам докато не утихне. Така ме намокри и ми се смръзна главата, че не можеш да си мърдам веждите… След около половин час вече всичко около мен беше във вода, но дъждът и вятърът утихнаха и реших да мърдам докато е време. Прибрах се на бегом, целия град беше залян до над колене. В тоя пустинен град не вали и улиците нямат изобщо отводнителни системи. Всички коли спрели наводнени и чакат… Влизам в хотела, а рецепционистките се смеят, а на мен ми се реве. Хакнах хотелския сешоар да работи без прекъсване и няколко часа си суших обувките, не исках на другия ден да съм с мокри крака. На другия ден пак се намокрих, градът си остана наводнен още няколко дни. Никой не беше виждал там такова нещо, природата ни го връща тъпкано. От снимките нищо не ставаше.
|
|