Автор: Akeyzerr
Дата: 06-09-09 19:49
Има явление, наречено дифракция. Има две основни погрешни разбирания за дифракцията. Първото е, че тя е причината малките пиксели дават по-малка детайлност от големите пиксели(т.е. full-frame камера с 12 mpix ще дава повече детайл от кропка с 18мегапиксела). Вророто погрешно разбиране е, че веднъж окаже ли дифракцията влияние върху изображението, вече няма смисъл от повече мегапиксели и малкия пиксел е нещо лошо.
Неразбирането на дифракцията е най-често срещаната причина за изказвания от рода "ако тая камера беше 12-14 мегапиксела щеше да е по-добре" и "ако беше с по-малко мегапиксели щеше да дава повече детайл". С увеличаване на разделителната способност на сензора и намаляването на размера на пиксела идват два интересни момента:
- Първият е когато дифракцията започва да дава видими ефекти и удвояването на резолюцията не дава удвояване на детайлността(примерно 100% повече пиксели не дават 100%повече детайл, ами 90%, примерно!);
- Вторият е когато удвоената резолюция не дава, или почти не дава видими подобрения в детайлността(примерно 18мегапикселова снимка дава детайлност като уголемена 10мегапикселова такава).
Голямо объркване идва от факта, че повечето хора смятат, че тези два момента настъпват по едно и също време.
Някой, който снима с 40D и f/5,6 ще усети напълно увеличеният брой (мега)пиксели на 7D. Детайлността, идваща от повечето мегапиксели, ще се усети напълно, т.е. на 100% от теоретичния максимум. Ако същият снима на f/11, то подобрението НЯМА да се усети напълно, т.е. детайлността от повечето мегапиксели ще е намалена на примерно на 50%. Ако диафрагмата се свие до f/64, тогава вече разликите м/у снимка от 40D и 7D ще са сведени до 0%.
При никакви обстоятелсва повечето резолюция(и по-малкия пиксел) е лошо нещо(бел.прев. когато говорим за матрици със съпоставими размери). В повечето случаи дава повече детайлност, но категорично не винаги. Когато възвращаемостта(детайл от мегапиксели) е сведена до 0%, както в горния пример, това означава, че семплиращата честота е по-висока от т.нар. Diffraction Cutoff Frequency(DCF), което не бива да се бърка с Diffraction Limited Aperture(DLA).
Дифракция има във всяка оптична система.[бел.прев.Ако ги нямаше ефектите на дифракцията телескоп с 2" диафрагма би могъл теоретично да се използва за четене на вестник, намиращ се на планета в съзвездието Алфа Кентавър.] Ефектите на дифракцията винаги присъстват и винаги са едни и същи, независещи от големината на пиксела. Когато се ползва диафрагма под DLA, резултатите от дифракцията биват прикривани от големината на пиксела. По-малките пиксели просто позволяват ефектите от дифракцията да бъдат видяни по-рано.
DLA е стойност на диафрагма, над която ЗАПОЧВАТ да се забелязват ефектите на дфракцията в изображението. Но това не е стойност, над която са невъзможни подобрения в резолюцията - това е DCF. Например DCF за диафрагма f/18(за зелена светлина) е пиксел с размер 4,3 микрона(колкото е на 7D). T.e. ako ползвате f/18 ъпгрейд със 7D ще Ви даде видимо повече детайл. Ако се сравни снимка на f/11 от 50D и 7D, ще има видимо предимство в полза на 7D от резолюцията, въпреки, че DLA за 50D е f/7,6, a за 7D e f/6,8.
Важно е да се знае, че ефектите на дифракцията могат да се коригират софтуерно. Обикновено 'шарпене' помага, а специализираните алгоритми като Richardson-Lucy вършат чудеса. Има няколко RAW конвертора, които имат такава опция. Има обаче две важни лимитации: корекциите не сработват добре в присъствието на високочестотен шум(на степен до семплиращата честота) и когато информацията липсва физически. Практическият резултат от тези лимитации е, че на базово ISO въпросните алгоритми правят чудеса с възвръщане на контраста на честоти под DCF, но не могат да конструират детайл над тази честота.
Дори при f/11 7D предлага известно подобрение спрямо 40D. Дифракцията не би могла да причини 7D-то да има по-лоша резолюция, но при екстремно малки диафрагми(f/22+), резултатите ще са същите, не по-добри. При диафрагма f/11 детайлността идваща от повечето мегапиксели на 7D ще е винаги под 100% от очакваната(пропорционално на увеличения брой пиксели). Ако се използва специализиран софтуер, този процент може да се подобри като стойност. Но за да се усети напълно подобрението от увеличения брой (мега)пиксели, трябва да се избягват стойности на диафрагмата над DLA.
Нека сравним 350D и 7D. Максималното теоретично подобрение на линейна резолюция, която е възможна от преминаването от 8мегапиксела до 18 мегапиксела е точно 50%. Това означава, че ако 350D може да покрие разделителна способност 57lp/mm, то 7D ще може да покрие 86,4(50% повече). Но това твърдение ще е валидно само за стойности на диафрагмата под DLA. При f/5,6 теоретично ще се наблюдава пълната разд.способност от 86,4lp/mm, но при f/11 ще получим нещо по средата(около 70lp/mm). При f/18 7D ще е с разд. способност от 57lp/mm(за зелена светлина; синята има по-малко дифракция, червената повече).
На кратко: 1.По-малкият пиксел винаги дава същата или по-голяма разделителна способност. 2.DLA и DCF не е едно и също и не са с еднакви стойности.
Горното е свободен превод с допълнения от мен на статия, публикувана на http://photography-on-the.net/forum/showthread.php?p=8581555
Не пледирам за 100% точност и изчерпателност. Извинявам се предварително, ако има допуснати технически неточности и неястноти.
На посочения линк има изведено сравнение между 5D и 1Ds Mark III, от което е видно, че повечето мегапиксели дават повече MFT в допълнение да резолюцията.
|
|