Автор: d_ave
Дата: 18-08-09 09:47
Снощи забелязах нещо, което адски много ме очуди и не мога да намеря обяснение. Разчиствах разни стари снимки от преди години, ненужни експерименти и т.н. и попаднах на снимки, които съм правил преди 4-5 години с една супер обикновена сапунерка. Тогава абсолютно нищо не разбирах от снимане – нито знаех какво е бленда, нито скорост, знаех само, че ИСО-то трябва да е възможно най-малко и ползвах вградените функции. И честно казано като разгледах вчера въпросните забравени снимки се очудих от себе си – тогава съм правил много по-хубави неща от сега. Не говоря от техническа гледна точка, говоря за уловени моменти, композиция, другите неща, които „правят” една снимка по-добра! Направо не можах да повярвам! Като че ли сега когато се занимавам доста повече със снимане и ползвам само ръчни и полу-автоматични настройки, знам кога какво да задам за да постигна желания успех, знам повече за предпочитана и желана композиция, постоянно разглеждам снимки и попивам информация от всякъде, като отсявам полезното, и вместо да стана по-добър съм станал доста по-зле от тогава! Все едно съм загубил някакво усещане към възможността за хубав кадър, хубава светлина, добър момент и т.н. Защо се получава така? Някой имал ли е подобни наблюдения над себе си или над някой друг? И най-вече какво да направя, за да не е така?
|
|