Автор: Mojito
Дата: 17-07-09 16:30
Попаднах на интересна и според мен много вярна статия ето тук
http://blog.melchersystem.com/2009/07/15/photo-snobism/
и я преведох набързо:) Вие към кой тип се причислявате?
Фото-снобизъм
Когато фотографите излезнат извън бизнеса, никой не публикува съобщение в PDN. След като пофликр-стват за известно време, те просто изчезват от фото сцената, като неизвестна звезда в огромната празнота на фото вселената. Повечето просто си намират друга работа и никой никога повече няма да чуе за тях. Само най-големите звезди получават отношение като към царски особи.
2009та със сигурност ще бъде годината, в която ще видим голям брой колеги, които напускат професията в тихо отчаяние. Сигурно никога няма да чуем за това.
Фотографите, подобно на феодалните общества имат своите социални класи. Има крале и рицари (в блестящи доспехи), придворни и шутове и разбира се, голям брой селяни. Ако искате да се подвизавате в кралския двор на уважаваните и одобряваните, трябва да следвате някои установени правила:
Ако жертвате живота си за снимки, получавате голям тласък напред. Фотографите на военни конфликти се третират като герои, независимо от качеството на техните снимки. Тъй като те са избрали най-опасния и най-труден аспект от нашата професия, те заслужават уважение. Дори не е толкова от значение какъв материал носят, но по-скоро през какво минават, за да го заснемат. Дори получават повече кредит ако недай си Боже, бъдат ранени или убити. Пътят към легендарния статут тогава е гарантиран.
Другият начин да получите кралски кредит е да си спечелите статут на звезда. Много, много по-трудно за постигане. Най-добрият начин е да бъдете невероятен schmoozer (да разговаряш свободно на всякакви теми, най-вече, за да се възползваш свободно от социални познанства и връзки). Отново, и тук не е важно да сте добър фотограф. Всъщност, няма никакво значение. Важно е кой познавате. Най-добрите от тази група вече не снимат, а имат асистенти, които го правят вместо тях. На никой не му пука.
Трети начин е да правите едно и също нещо достатъчно дълго. Като всичко, което съществува отдавна, от много отдавна, хората започват да те уважават. Не заради таланта ви, но просто заради факта, че го правите отдавна. Този начин не е гарантиран, но всъщност нищо на този свят не е.
Друго нещо, което е важно е да правите е новинарска или документална фотография. Или пък комерсиално гравитиране на ръба на изкуството, което ще рече, че фотографиите ви носят скрит смисъл, който никой не разбира. Или пък са смущаващи. Или и двете.
Трябва да сте сигурни, че някъде някак хората говорят за вашите снимки.
Ако сте талантлив фотограф, който снима ежедневно, защото ви наемат постоянно, тогава сте „селянин” или работник. Особено ако работите сред звезди и известни личности. Няма фотографи на звезди в царския двор на фотографите. Въпреки, че всички ви казват, че това е, което се продава напоследък, това се смята за суб-арт, мръсна работа, като чистенето на канали.
Някои новинарски агенции няма да се докоснат до вашата работа въобще, като поразена от смъртоносен вирус, докато други ще се възползват от нея само заради парите. Един не добър репортажен фотограф е 20 пъти по-уважаван от най-добрият фотограф от червеното килимче. Фотографиите на звезди и известни личности са напълно пренебрегвани по фото фестивали, панаири, изложби и семинари. Все едно не съществуват, като далечен роднина, от който се срамувате и държите заключен в мазето.
Кога беше последния път когато видяхте мултимедиа с фотографии на знаменитости, продуцирана от Медиасторм? Или публикация в PDN или изложба във фото галерия?
Единствената причина е фото снобизма.
Навремето редакционните фотографи скачаха от история на история. Новините бяха новини, независимо спортни, военни, относно знаменитости или природни бедствия. Можеха да снимат известен политик днес, а утре някоя звезда. Със същата доза талант и със същия ентусиазъм за качествена фотография. Днес фотографите се авто-категоризират в определени от тях ниши. Новинарските фотографи почти не си говорят със спортните такива. Всички имат собствени форуми, блогове, асоциации.
Удивително е как тази индустрия се е превърнала в толкова сегментирана точно от тези, които работят в нея, и то само, за да декларират как тяхната сфера е много по-добра от другата. Добрият фотограф е добър във всяка ситуация. Всъщност точно това прави добрия фотограф такъв.
За да обобщим, ето стълбицата на уважение във фотографската професия:
Царски особи:
-Военните фотографи, фотографите на конфликти
- Художествените фотографи (Колкото са по-академични техните титли и по-дълъг е списъка с наградите, дори неизвестни такива, толкова по-висок е ранга. Книги, изложби, разговори са също инструменти за постигане на това)
Рицари:
- Фотожурналистите (дори само една история за умиращите деца в Африка и сте там.)
- Фотографите на корици на списания ( въпреки, че крайния продукт зависи от компютъра и ретуша, всички в тази категория се радват на статус с високи привилегии)
- Корпоративните фотографи
- Фотографите на кадри за имидж банки
Селяни:
- Спортните фотографи (това е мръсна работа)
- Сватбените фотографи (това е толкова плебейско)
- Фотографите на звездите ( черноработниците)
Джебчии и крадци:
- Папараците
- Аматьорите и микросток фотографите ( Как си позволяват пък тези да си мислят, че са фотографи?? !!)
|
|