Автор: matasel
Дата: 01-07-09 12:10
1. АНАЛОГОВА ЛИ Е ФИЛМОВАТА("АНАЛОГОВАТА") ФОТОГРАФИЯ.
Без да претендирам за абсолютна терминологична точност ще напомня, че под аналогова величина се разбира такава величина, която може да заема произволна стойност, т.е. стъпката на промяна на тази величина може да бъде безкрайно малка. (Разбира се в рамките на класическата, а не на квантовата физика) И един пример свързан с темата: ако свържем една лампа през един потенциометър (реостат, но не класически жичен) към източник на енергия, то регулирайки плавно тока през лампата можем да изменяме плавно интезитета на излъчената светлина. Ако свържем обаче същата лампа през един стъпален превключвател или през "класически" жичен реостат, тогава интензитетът на лампата ще може да се изменя на стъпки, броят на които зависи от броя на позициите на превключвателя или от броя на навивките на реостата.
Сега отново към фотографията. При "цифровата" фотография матрицата се състои от "пиксели", всеки от които представлява един фотодиод свързан към малък кондензатор. Колкото по-силно осветен е фотодиодът, толкова по-голям ток протича през него и толкова по-голям заряд се натрупва на кондензатора. Дотук в класически смисъл процесът е аналогов, но в квантов не е, защото фотоните са дискретни, а и зарядът се "състои" от електрони, които между другото никак не са много като брой, особено при "дребните" пиксели и слаба интензивност на светлината. Така че още оттук процесът е дискретен, макар и от гледна точка на квантовата физика. След това сигналът от всеки "пиксел" се усилва (аналогов процес) и дикретизира по ниво, което го преобразува в дискретен (цифров) сигнал - вече и в класическия смисъл.
В заключение при "цифровата" фотография имаме определен брой пиксели, на които се разделя образът, т.е. пространсвена дискретизация, както и дискретизация по ниво на сигнала, получен от всеки "пиксел".
При филма имаме фотографска емулсия, съществената част на която са малки, но все пак с КРАЙНИ размери, кристалчета от сребърен халогенид. Когато във всяко едно от тези кристалчета попаднат определен брой фотони по време на експониране, се формира скрит образ, който след проявяване (превръщане на халогенида в метално (черно) сребро) се превръща във видим образ. При това, доколото си спомням, кристалчето не може да бъде проявено частично, а или се превръща цялото в метално сребро или си остава непроявено.
Извод - при филмовата фотография имаме краен брой кристалчета от сребърен халогенид, които са разположени хаотично в емулсията , т.е. отново имаме дискретни "пиксели" и след проявяването всеки "пиксел" може да има САМО 2(ДВЕ) нива черно (0) или бяло (1), което е равносилно на еднобитово преобразуване. Разбира се поради големия брой на кристалите, случайното им разположение и различния им размер се получават много нива и плавни тонални преходи, но тези нива не са безкраен брой, както би трябвало да бъдат при аналогов процес.
Та въпросът ми е: Къде е аналоговото тук? И кое всъщност е "по-аналогово" или кое може да даде повече нюанси и по-плавни преходи - фотографията с матрица или фотографията с филм?
|
|