Автор: nyamago
Дата: 02-12-13 15:12
Хората са ВИНАГИ в снимката, дори да ги няма там!
Снимките на уличен детайл или фрагмент са също улична фотография с хора, защото веки предмет (или част от предмет) е отпечатък, подпис - от някой (или мнозина) били там в предишно време. Често такъв детайл е отпечатък / подпис на автора на снимката, неговото виждане и мислене. Всички такива снимки са пълноправна улична фотография.
Следват снимките с непряко или непълно присъствие на живи хора: техните сенки или неясни отражения, силуети. Или 'фрагменти' от директно присъствие в кадъра: само косата или само обувките, други части - които винаги говорят нещо и за обекта, и за контекста, и за автора. Всичко това също Е улична фотография.
Директното присъствие на хора в кадъра може да бъде от разлчна дистанция както физически (разстояние), така и дистанцираност в контакта с обекта:
- Снимки без никакъв контакт, със "скрита камера". Тя от своя страна може да е дълъг обектив, но може и да е широк, използван отблизо незабелязано от обекта. Последното е често без особено визиране, понякога - като при ловците - "от хълбок" (широкото го позволява). Обектът не подозира, че го снимат. Това също Е улична фотгафия.
- Снимки с непланиран спонтанен контакт. Един типичен случай е когато фотографът се опитва да остане незабелязан, но го "разкрият" в последния момент - често това не разваля снимката, а дава ново изражение и емоция в нея (реакциятя може да бъде от остро негативна през неутрална до положителна, всичките са интересни)... Все пълноправна и пълноценна улична фотография.
- Снимки с контакт "по подразбиране", ненатрапен и не нарушаващ нормалното поведение на обекта. Едни от най-трудните, иска се особена дарба - хем да те виждат, хем да останеш невидим. Един приятел е гений на това: вади си апарата пред очите на хората, но с особена непринуденост и с "език на тялото" който показва, че не им се меси: "Аз ще си снимам, ти си гледай работата.." И така ги предразполага безгласно, че ваксаджията си лъска, пътникът в метрото си чете таблета, китайският готвач си бърка манджите - съзнавайки, че ги снимат но без да се смущават. И без изобщо да позират. Това малцина го могат, но стават хубави - улични(!) - снимки.
- И най-близката степен на дистанция (физическа и междуличностна) е уличният портрет на непознати, които са спрени и помолени да им се "щракне една снимка". И тук се иска особена дарба да се предразположи случаен непознат (а) да се съгласи и (б) да не позира изкуствено. Понякога е мимолетно, едно "щрак". Друг път изисква разговор, който може сам за себе си да стане интересно допълнение към снимката. Такива портрети майсторски прави нашият сънародник Иван Велинов в Бостън и разказва понякога малките им, но много интересни историйки. Това, макар и безкрайно различно от папараците И от ловците на неодушевени фрагменти - също Е улична фотография.
- - -
Сигурно не съм споменал всички разновидности, нито имам претенции за "научна" класификация. Още по-малко се наемам да определям кое НЕ Е улична фотография. Просто тя е многолика.
Някой може да има силно предпочитание към един само вид, аз ги харесвам и ценя всичките. Въпрос на личен избор.
Публикацията е редактирана (02-12-13 15:15)
|
|
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram