Автор: my.point.of.view
Дата: 03-12-13 08:07
Учих се от едни съседи. Те идваха вечер на чаша вино от време на време и бърборехме.
Интересно, че тук, в България, хората се хвърлят на снимките ми от Франция. За снимките от България казват (някои), че били слаби.
Да ви кажа какво казваха французите? Ами никой нямаше зор да гледа снимки от Бордо. И като кажеха, че искат да видят снимки, те искаха от България. А аз им виках - а, ето - и бам - Бордо!
И те викаха - не, бе, не Бордо, дай да видим София.
Майтап. Нямам снимки от София. Последните 6 години ги прекарах из Европата и снимки от София - йок. Сега попълвам липсите.
А за това дали снимките на един човек са по-добри или по-слаби в зависимост от страната, в която ги е направил, дайте да вземем баш Хайманата Анри Картие-Бресон за пример - ето, снимал е къде ли не по света, включително и из Румъния. Една страна, за която повечето българи биха казали единодушно, че е цигания до шия, грозотия и мръсотия. Гледаме ли кадри от Румъния по албумите? Гледаме. Някой казва ли, че кадрите от Румъния са по-слаби, щото Румъния била по-грозна от Франция? Не.
Поне така разсъждавам. Не се мисля за Бресон, нито имам за цел да го имитирам. Имитацията е външно възпроизвеждане на една фотография. Важен е пълнежа на бонбона.
...
А размислите по-горе ги споделих с няколко изкуствоведки и те ми се смяха как изобщо ми е хрумнало да смятам, че фотографията ще се влияе като качества и достойнства от страната, в която е правена. Нали все същият човек бил снимал.
...
Съседите пък казваха - "Простота, Невзискателност, Възприемчивост, Търпение и ... удобни обувки".
|
|