Автор: J0R0
Дата: 09-10-10 18:45
Точно, понеже говорим за моралната страна на нещата.
Бил съм и от двете страни, за разлика от повечето пишещи тук.
Купувал съм право на ползване (на снимки и музика) и съм продавал право на ползване на снимки.
И винаги принципът е бил - нещата да се ползват само за това, за което е ставало дума в първоначалния проект.
По логиката на някои от пишещите тук, аз мога сега, примерно да си издавам календари и картички със снимките на куп съфорумци, защото са им платени веднъж и притежавам оригиналните големи файлове. Или да взема да ги продавам на трета страна. Щото нали казват, че веднъж продаден файла, авторът му не бивало да се интересува какво се случва с него.
Да, ама не! Никога не бих направил подобно нещо.
Купувал съм и музика за комерсиална употреба - композиции на Николай Иванов от група ОМ и Георги Андреев, които имам право да ползвам 10 години, като музикален съпровод в дисковете си със снимки.
Никога не бих ги използвал за друго, тия парчета, нищо че авторите им са си получили хонорарите.
Това смятам за морално.
По същия начин смятам за морално снимките които съм продал, да се използват само за целта за която съм ги продал. За първоначалното им предназначение. Примерно - продал съм кадри за календар, те да се използват единствено за календар за съответната година. Или продал съм кадри на списание - те да се използват единствено в това списание, а не на още 10 места.
Смятам подобен подход и за морален и за законен.
(Относно някои кадри съм ревнив, да речем на пейзажите, които могат да се ползват на различни места и с различно предназначение, по отношение на други - не ми пука. Ако примерно, някой ми е платил да го снимам в студиото или да му снимам някакъв продукт - давам му файловете и да ги ползва за каквото ще и колкото ще. Ако ще и за милион неща да ги ползва... Какво да правя аз с портрета на Иван или Драган... А хора на които са им чак толкова важни нещата, дори не ги оставят в ръцете на фотографа. Имах случай, снимах едни платинени стави на медицинска компания, човекът дето дойде в студиото, първо не ми позволи да ги докосна, носеше бели ръкавици и с тях ги пипаше, второ след снимките му прехвърлих оригиналните файлове и пред него си форматирах картата, където бяха заснети.)
Относно комерсиалната употреба - за мен лично винаги това е било разграничителната линия. Подарявал съм кадри на дестки, да не кажа на стотици хора, които са ми искали за некомерсиални проекти. Същевременно, не мога да приема, че някой дето прави пари от някакъв продукт, е редно да ти откраде кадрите и с тях да прави продукта си. Една такава туристическа фирма вече осъдих.
(За законноста и морала при МП3-ките няма да говоря в тая тема, защото проблемът е много дълбок и не му е тука мястото. Аз съм меломан откак се помня и със сигурност съм налял в звукозаписната индустрия повече пари, отколкото съм изконсумирал. Парчетата на любимите си групи съм ги купил поне по 3 пъти - в ранните соц. години на ЛП-та, после на касети, после на СД-та. Сега някой ако ми твърди, че трябва да им плащам при всяко слушане - просто не е сериозно. Но това е съвсем друга и наистина много дълга тема, в която има доста страни и аспекти - от една страна имаме отношения между автор и издател и разпространител, които не винаги са коректни и в които крайния консуматор няма вина, ако някоя от страните е неизрядна. От друга страна има комерсиална и некомерсиална употреба на крайния клиент. Комерсиалната употреба е, както казах по-горе, дето тиражирам и продавам музиката на двама човека, а не дето си я пускам да звучи по радиото)
|
|