Автор: GOSPODIN
Дата: 18-01-15 22:10
не винаги красиво:
ЕДНА БЕЗРОДНИЦА СЪС РОД, НО
Оплют от нейните уста,
Една негодница, тъй годна
Да каля отдалеч пръстта,
Върху която е родена,
Днес ходи със безсрамна мъст
Пак върху същата свещена
И цапана от нея пръст.
Прикрита с официална виза,
Смалена зад голям паспорт,
Тя с кал в земята моя влиза
Без гордост, но с вървеж тъй горд.
|В отечеството си омразно…
О, безотечественице,
Отивай си и, безнаказана,
Се самонакажи - с лице
От собствените плюнки плюто,
Окаляно от твойта кал,
проклето с твои клетви люти,
пожалено от твоя “жал”.
И остави ми тая скъпа
Земя от кръв и от мечти,
Върху която с гнус ще стъпя,
След като стъпила си ти.
… Защо ли те кълна с омраза
и пе наказвам?… Та нима
в света е някой по-наказан
от този, със клеймо белязан:
без чест, без доблест, без земя.
17.Х. 1989
|
|