Автор: Begemot
Дата: 30-12-14 12:55
При така наложените ограничения за размер и тегло имам една леко нестандартна идея - горилапод. Нека името не те бърка, няма нищо маймунско в тия стативи, освен факта, че където го сложиш се държи здраво като горила със страх от височини
Пробвал съм един-два модела и останах приятно изненадан. Вярно - малко е странно да прилагаш моряшки възли на статив, но резултата е повече от задоволителен.
Всъщност първо през ръцете ми мина този - http://joby.com/gorillapod/slrzoom и въпреки че издържа Никон Д70 с къс зуум във всички условия, включително висейки с главата надолу от клон на дърво (нещо, което аз не мога да направя) реших да опитам с по-едрата горила на джоби и взех да пробвам по-тежкият модел.
Големия-брат-горила, иначе казано този модел http://joby.com/gorillapod/focus спокойно носи пет кила товар, което дава малко повече спокойствие като си оставиш апарата вързан за някой парапет и килнат под странен ъгъл спрямо пейзажа.
И понеже по-горе се спомена ниската гледна точка и често странният преден план, който компактните стативи налагат (така е като стърчиш на 20-тина сантиметра от земята, нещата изглеждат по друг начин) трябва да отбележа, че при тези две горили това лесно се избягва, стига наблизо да има дърво, пейка, ограда, парапет или каквато и да е било друга архитектурна хрумка позволяваща да му усучеш краката около нея, като пръстите на алкохолик около последната чаша водка
Връзвал съм никона с главата надолу, под ъгъл от 28.3 градуса спрямо улук, стърчащ от парапет, от релсите на тавана на някакъв автомобил, който иначе ми влизаше в кадър (ако колата не е вашата първо проверявайте колко е чувствителна алармата ), около дръжката на контейнер за смет и къде ли още не. И двете джоби-та са с ябълковидна глава, което позволява стативчето и повърхността, на която се е хванал, изобщо да не са паралелни или успоредни на хоризонта или композиционно важни повърхности в снимките. Постепенно човек развива комбинираното мислене на матрос (зарад възлите на краката) и на пилот на хеликоптер Връщането към нормален статив е малко странно и на моменти стряскащо, особено в моментите, в които пускаш дръжките на главата и цялата конструкция (заедно с апарата и обектива) решава да се килне нанякъде, защото не си го нивелирал както трябва, но се свиква.
Линковете, които съм пуснал, предлагат куп нагледен материал как и къде може човек да върже стативите, но се заглеждайте в детайлите. Има разни аксесоари, като вендузи и стеги, които се продават отделно, ако решите да си возите апарата на предното стъкло на колата (все още е законно да го правите по българските пътища), например, но и без тях възможностите за монтаж са си достатъчно разнообразни.
Тази коледа добрия старец се направи на разсеян, но ще разчитам на великденският заек да ми докара поне малката зум горила (три кила товар носи, което е повече от достатъчно за мен)
|
|