Автор: peter73
Дата: 24-08-14 19:29
Скоро намерих у майка ми една кутия с мои диапозитиви отпреди ок. 15 г. - 50-ина кадъра, които по спомени са заснети в рамките на около година и са по-доброто от 10-ина филма. За съжаление вече нямам карусел и трябваше да ги сканирам, за да мога да ги разгледам. Изненадах се колко са добри (имам предвид като за мен) и то при съотношение ок. 7:1. За много от тях си спомних точния момент, в който съм ги направил и какво съм си мислел тогава. Спомних си и колко внимателно обмислях кадъра преди да натисна спусъка и с какво вълнение "изгарях" един от 36-те кадъра от филма.
В същото време непрекъснато чета във форума изказвания в смисъл колко била скапана батерията на някой апарат, защото изкарвала само 350 кадъра и не стигала за цял ден. Или пък колко бил шумен апаратът на исо 3200. И в същото време гледам огромно количество кадри обезобразени/напудрени до гротескност във ФШ и лишени от всякаква мисъл или емоция.
И си зададох въпроса - направиха ли ни по-добри фотографи несравнимо по-големите възможности на цифровата фотография и как се отрази ниската себестойност на отделния кадър върху неговата фотографската стойност. Питам се и дали самото снимане предизвиква същото вълнение или се превърнално в щракане до безкрай с надеждата да излезе все нещо що-годе прилично. Усещаме ли все още вълнението да си вземем проявения филм от фотото и да заредим проектора, за да си гледаме слайдовете цяла нощ - отново и отново или сме се затлачили с десетки гигабайти със снимки, за които така и не се сещаме втори път? Истински добрите моменти-кадри около нас не са толкова много - въпросът е дали ги улавяме по-често сега, когато имам възможност да пробваме 10 пъти в секунда и 1000 пъти на ден?
Тук изобщо не говоря за истинските артисти - те имат визия и талант и за тях средствата нямат значение. Те могат да снимат със всичко и пак да направят кадри, от които да ни се завие свят. Не говоря и за занаятчиите, които бичат сватби и каталози - те са си избрали да изкарват пари в зоната между таланта и ентусиазма. Говаря за всички нас - любителите, които снимаме за удоволствие. Изпитваме ли същата емоция към процеса и резултата или сме се превърнали в лумпени, за които хобито им е мерене на съвсем конкретни технически параметри? Изобщо колко от темите във форума са на тема фотография?
Ще се радвам да чуя какво мислите - аз, признавам си, съм относително нов тук.
|
|
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram