Автор: e-mil
Дата: 21-07-14 01:24
Десантът в Нормандия наистина е нещо впечатляващо и предполагам затова от вълнение леко си преувеличил числата и багрите в описанието.
"Денят, в който загубват живота си десетки хиляди британски, американски и канадски войници в името на свободата..."
Всъщност потвърдените убити са около 5 хиляди души. Заедно с ранените и безследно изчезналите (вероятно също убити) общите загуби за деня са около 10 000 души. Със сигурност не са десетки хиляди.
"... Pointe de Hoc - мястото на една от най-ожесточените битки по време на инвазията на 06.06.1944г... Този нос е играл ключова роля в германската защитна линия- Атлантическата стена и е бил допълнително укрепен с голям брой бункери и картечни гнезда, както и с ракетна батарея. На 6.06.1944г. група американски рейнджъри атакуват нос Хок, катерейки се по отвесните склонове и с цената на много жертви успяват да го завладеят."
Тук има много грешки. Наистина завземането на Пуант дю Ок е важно, но далеч не е "една от най-ожесточените битки". Първо, ракети не знам да е имало. Вероятно си чул за обстрела с реактивни снаряди от съюзническите кораби, които обаче не дават резултат - снарядите не успяват да стигнат до брега.
На носа е била разположена батарея от 155-мм оръдия. Но тъй като малко преди десанта има много сериозни бомбардировки (ямите от бомбите още са там покрай паметника) Ромел нарежда да ги изтеглят навътре към сушата, като на брега оставя само артилерийски наблюдатели и огневите точки на пехотата. Големият бункер, който си снимал всъщност е бил предимно наблюдателен пункт. По тази причина на това място обстрелът към десантните лодки е сравнително слаб - само с миномети, картечници и пушки плюс 20-мм зенитно оръдие. Не че е слабо да те думнат с миномет, но не е било страшно като на Омаха бийч.
Затова рейнджърите сравнително лесно успяват да се качат горе - имало е малко жертви и в рамките на 15 минути цялата група е била при бункерите. И вече на върха първият сериозен обстрел идва не от тях, а от една селска къща наблизо (те старите каменни къщи по крайбрежието са като бункери). След като ликвидират съпротивата там, прочистват траншеите, намират батареята, унищожават оръдията и към 9 часа сутринта заемат отбрана на пътя за Виервил.
Наистина при тази атака рейнджърите дават много жертви, но не колкото другите десантни части. Общо от 220 души остават около 90 и в сравнение с общите загуби може да се смята, че минават сравнително леко. Всъщност от всички атакуващи на 6 юни именно рейнджърите първи изпълняват задачите си за деня в момент, когато колегите им на Омаха все още биват избивани на плажа. Така че най-ожесточените битки са били на други места и наистина са били ожесточени.
А как си ги построили тези бункери, че да устоят на безброй бомбадировки и да се запазят непокътнати до наши дни?
Ами такава е била стратегията на Ромел. Смятал е, че битката трябва да се реши именно на брега и в резултат изсипва ужасно много железобетон, много повече отколкото е нормално за подобни укрепени точки. От една страна това е било добре - отбраняващите са били защитени и на много места бомбардировките не успяват да пробият дебелите тавани и стени.
От друга страна пък не са му останали никакви ресурси - всичко възможно е било хвърлено на брега без резерв за контраатака и без ешелони в дълбочина. Дори втора линия е нямал, което е грубо нарушение на най-елементарните правила за отбрана. Резултатът от това е, че на Юта, Джуно, Голд и Суорд, Атлантическият вал бива пробит само за около час - час и половина. Най-сериозната съпротива е била на Омаха бийч, но и там се е задържала един ден.
Така че яките немските бункери наистина са възхитителни, но малко след изгрева на 6 юни вече са били безполезни.
|
|