- Съдържание
- Галерия
- Въпроси и отговори
-
- A+
- A
- A-
-
Фон
Текст
Северозападният музей - част 1
Избата
От край време, хората са привлечени от изоставените места. Повечето хора, които познавам, изпитват необяснимо влечение към изоставеното, към миналото. С нотки на носталгия, всеки иска да се потопи в една отминала епоха. Аз също не правя изключение - харесвам изоставените, запазени сгради и села. За мен те са един своеобразен музей. Може би защото напоследък е много модерно, а може би защото просто съм привлечен от старите постройки, реших да направя една разходка из най-близките до мен села, а именно - северозападните. Набелязах си на картата 2-3 села и едно училище, за което съм чел някакви пътеписи. Събота - прекрасен ден за обиколка. Гледам прогнозата - слънчево. Перфектно! И така, паля колата и газ към Петрохан - един от входовете на "музея".
След час и половина шофиране пристигам до училището, което съм си заплюл за "оглед". Само че - изненада: училището вече е заключено и свободният достъп до него е прекратен.
Правя няколко снимки през прозореца на първият етаж,
и се запътвам към следващата цел в селото: а именно - бившият консервен цех. На входа ни очаква стандартната малка сграда, някогашно КПП.
От самият цех не е останало почти нищо - само руини. Някои от тях дори са недостъпни без мачете, трион или друг режещ инструмент.
Зловещи руини...
Коминът на някогашната котелна сграда. Сега - останали единствено основите и коминът стърчащ над дърветата, показващ къде се е намирал цехът за консерви.
Тук няма повече нищо за разглеждане. Крача към училището, обратно в колата, и на изхода (или входа) на селото спирам до някогашната изба. В нея местните хора и тези от околните села са носели гроздето си за да стане на вино. Районът е бил известен с обширните си лозови масиви, от които не е останало нищо.
Избата е заключена, само едно прозорче към мазето зее със счупени стъкла.
Но съседната административна сграда е отворена. Вмъквам се през задният вход изпълнен с любопитство.
Някой се е самонастанил.
Мазето на сградата, някога използвано. Наблизо няма жив човек, който да разкаже малко от историята на избата.
Повече няма защо да се задържам тук. Главната цел - училището е затворено. Обратно на главният път и към следващото място. На някои от селата предпочитам да не споменавам имената, поради опасността да се превърнат в "туристически атракции" и сградите да бъдат съсипани. За себе си спазвам принципа "само гледаш, не пипаш", но напоследък, както казах, е много модерно да се посещават изоставени места и има реална опасност от това. Надявам се няма да ми се разсърдите много.
-
Сицилия
От Рафи Марукян
Сицилианците казват: "Ние не сме италианци". И това е така, защото на острова са били:древните гърци,финикийци, римляни, византийци, нормани, маври, испанци, французи...
Безспорно, организирана екскурзия с група и гид си имат предимства. Но за фотограф, който иска да снима повече, да търси интересни и нестандартни обекти, сам да обикаля и снима, екскурзия с група не е подходящо. В това пътуване изпробвах за първи път и ползвах новия ми сладур, "FUJIFILM-X-20.Много съм доволен от новата ми безогледалка. Лек, удобен за снимане и манипулации. На места снимането беше забранено, не даваха сицилианците никакви обяснения защо. А да вдигнеш Nikon D-90 с китовия 18-105 или 70-210, звукът на снимащия затвор веднага те издава и те изхвърлят като мръсно коте. A с безогледалката , провесена на шията снимаш, няма звук от затвора и никой не разбира, че снимаш. Но си има и неудобствата: на силно слънце трудно се вижда кадъра на екрана, оптическият визьор покрива 80-85% от снимания кадър, не могат да се преценят добре вертикалите и хоризонталите в кадъра... -
Купари - 25 години след войната
От Стефан Стефанов
Призрачния адриатически курорт Купари, бомбардиран от югославския флот по време на Хърватската война за независимост и така и невъзстановен след нея, вече четвърт век е оставен на природните сили...
Тъжно :(