- Съдържание
- Галерия
- Въпроси и отговори
-
- A+
- A
- A-
-
Фон
Текст
Северозападният музей - част 1
с. Лесковец
Следваща спирка, и край на пътя (след това село е гората и сръбската граница) - село Лесковец. Към днешна дата (2019.06.11) наброява 29 постоянно живущи. Лятото става около 60. Училището е изоставено от около 40 години. някога е събирало 120 деца, по един клас от паралелка. Сега - събира котките, но напоследък и те са на изчезване.
Входът към столовата и самата столова.
И входът към училището.
Нека да влезем. Няма много за гледане, но така и така сме тук...
Да излизаме. Три празни класни стаи се разглеждат доста бързо.
Срещу училището започва пътеката към църквата на селото. Тя е в доста по-лошо състояние (доколкото е останало нещо от нея).
Невъзможно е да се влезе вътре, поради срутилият се покрив, който затиска вратата отвътре. А и като се има предвид разрухата, едва ли е безопасно.
Да се махаме от тук.
-
Пред Вечността се преклони
От Валентин Манолов
Не е от онези магични/героични истории на хора, победили непобедимото и изкачили грандиозни върхове, по-скоро е от онзи тип истории, които те карат да се замислиш върху нещата, които правиш. Защо правиш това, което обичаш и обичаш ли ИСТИНСКИ това, което правиш? Отдаваш ли на Природата полагащото й се уважение...?
Следващите редове написах единствено с идеята и надеждата, прохождащите планинари да почерпят от горчивия ми опит и да се постараят да не повтарят моите грешки, защото на местата, на които ходим, понякога най-малката грешка може да ни струва най-скъпо...
В крайна сметка, на този свят нищо не е "на всяка цена"!
Дано ви хареса и дано постигна целта си!
Приятно четене :)
Тъжно :(