Северозападният музей - част 1

с. Лесковец

дата 11.06.2019 г.  |  автор Симеон Василев - Synthy  | 

Следваща спирка, и край на пътя (след това село е гората и сръбската граница) - село Лесковец. Към днешна дата (2019.06.11) наброява 29 постоянно живущи. Лятото става около 60. Училището е изоставено от около 40 години. някога е събирало 120 деца, по един клас от паралелка. Сега - събира котките, но напоследък и те са на изчезване.



Входът към столовата и самата столова.

И входът към училището.

Нека да влезем. Няма много за гледане, но така и така сме тук...






Да излизаме. Три празни класни стаи се разглеждат доста бързо.



Срещу училището започва пътеката към църквата на селото. Тя е в доста по-лошо състояние (доколкото е останало нещо от нея).



Невъзможно е да се влезе вътре, поради срутилият се покрив, който затиска вратата отвътре. А и като се има предвид разрухата, едва ли е безопасно.




Да се махаме от тук.

Страници:  1 2 3 4 5

Коментари    
ssblagoev
02-02-2021 20:04

Тъжно :(
-0 +2
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Пред Вечността се преклони

    От Валентин Манолов


    Не е от онези магични/героични истории на хора, победили непобедимото и изкачили грандиозни върхове, по-скоро е от онзи тип истории, които те карат да се замислиш върху нещата, които правиш. Защо правиш това, което обичаш и обичаш ли ИСТИНСКИ това, което правиш? Отдаваш ли на Природата полагащото й се уважение...?
    Следващите редове написах единствено с идеята и надеждата, прохождащите планинари да почерпят от горчивия ми опит и да се постараят да не повтарят моите грешки, защото на местата, на които ходим, понякога най-малката грешка може да ни струва най-скъпо...
    В крайна сметка, на този свят нищо не е "на всяка цена"!
    Дано ви хареса и дано постигна целта си!
    Приятно четене :)