Северозападният музей - част 1

Избата

дата 11.06.2019 г.  |  автор Симеон Василев - Synthy  | 

От край време, хората са привлечени от изоставените места. Повечето хора, които познавам, изпитват необяснимо влечение към изоставеното, към миналото. С нотки на носталгия, всеки иска да се потопи в една отминала епоха. Аз също не правя изключение - харесвам изоставените, запазени сгради и села. За мен те са един своеобразен музей. Може би защото напоследък е много модерно, а може би защото просто съм привлечен от старите постройки, реших да направя една разходка из най-близките до мен села, а именно - северозападните. Набелязах си на картата 2-3 села и едно училище, за което съм чел някакви пътеписи. Събота - прекрасен ден за обиколка. Гледам прогнозата - слънчево. Перфектно! И така, паля колата и газ към Петрохан - един от входовете на "музея".

След час и половина шофиране пристигам до училището, което съм си заплюл за "оглед". Само че - изненада: училището вече е заключено и свободният достъп до него е прекратен.





Правя няколко снимки през прозореца на първият етаж,




и се запътвам към следващата цел в селото: а именно - бившият консервен цех. На входа ни очаква стандартната малка сграда, някогашно КПП.


От самият цех не е останало почти нищо - само руини. Някои от тях дори са недостъпни без мачете, трион или друг режещ инструмент.



Зловещи руини...






Коминът на някогашната котелна сграда. Сега - останали единствено основите и коминът стърчащ над дърветата, показващ къде се е намирал цехът за консерви.

Тук няма повече нищо за разглеждане. Крача към училището, обратно в колата, и на изхода (или входа) на селото спирам до някогашната изба. В нея местните хора и тези от околните села са носели гроздето си за да стане на вино. Районът е бил известен с обширните си лозови масиви, от които не е останало нищо.




Избата е заключена, само едно прозорче към мазето зее със счупени стъкла.


Но съседната административна сграда е отворена. Вмъквам се през задният вход изпълнен с любопитство.

Някой се е самонастанил.



Мазето на сградата, някога използвано. Наблизо няма жив човек, който да разкаже малко от историята на избата.






Повече няма защо да се задържам тук. Главната цел - училището е затворено. Обратно на главният път и към следващото място. На някои от селата предпочитам да не споменавам имената, поради опасността да се превърнат в "туристически атракции" и сградите да бъдат съсипани. За себе си спазвам принципа "само гледаш, не пипаш", но напоследък, както казах, е много модерно да се посещават изоставени места и има реална опасност от това. Надявам се няма да ми се разсърдите много.

Страници:  1 2 3 4 5

Коментари    
ssblagoev
02-02-2021 20:04

Тъжно :(
-0 +1
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Малкият човек/ Little man

    От Stanka Petrova


    Всеки ден срещаме хора по улиците, които изкарват препитанието си със събиране на вторични суровини от кофите за боклук. Обикновено това са роми. Някои от тях изкарват така прехраната си временно, за други това е постоянно занимание. Хубавото е, че те са намерили начин сами да се препитават, а не чакат на помощи. Когато разбраха, че искам да ги снимам, едни изразиха надеждата, че това ще промени живота им, че като пусна снимките, някой може да се смили и да си намерят по-добра работа. Други решиха, че ще продам снимките и ще спечеля пари от това на техен гръб и не желаеха да бъдат снимани. Обещах на един от тях, когото тук ще нарека Андрей, да не показвам снимки с него, за да не го види случайно някой от приятелите му и да му се подиграва. Наскоро излязъл от дом за сираци, той се опитваше да издържа семейството си - още непълнолетната си жена и детето си, със събиране на отпадъци, като с нетърпение чакаше жена му да навърши пълнолетие, за да може да излезе от България. Каза ми: "Бях с един българин във Виена. Там обаче се живее по-добре, в Пратера имаше баня за бездомници и можех да се изкъпя, и гладен не оставах, макар че не успях да си намеря работа и се върнах". Към нас се приближи възрастен мъж, който караше количка с пълен чувал с отпадъци. "Ето с този бяхме във Виена" - каза ми Андрей. Повече не го видях. Казаха ми, че си е намерил работа. Може би потенциалната възможност да бъде показан от мене го е накарала да потърси нещо друго, от което няма да се срамува. Младият човек по-трудно се примирява и винаги има повече изходи.
    Още след първия контакт с тези хора, установих, че тяхната работа мирише. Въпреки че носят куки за закачане и измъкване на бутилките и ръкавици, дрехите и сякаш телата се вмирисват. Преди да предадат отпадъците, те ги вадят от чувалите и ги сортират. Цветната пластмаса струва по-евтино и когато е смесена, се заплаща на по-ниската цена, затова всичко се разделя.
    Само след няколко часа стоене близо до пункта за вторични суровини, установих, че хората, прехранващи се от кофите за боклук, са много. Някои се занимават с това инцидентно, други от време на време, когато има нещо за предаване, а трети - постоянно. Това съвсем не означава, че всички в Столипиново са в нужда, много от жителите на квартала живеят в къщи на по два-три етажа и някои от тях, докато бездействат на улицата, наблюдават как моите герои събират и мъкнат отпадъците към пунктовете.
    Сборният пункт на събирачите на вторични суровини е под една бетонна плоча на 200-300 метра от мястото за предаване на пластмасата, където хората се пазят от слънцето или от дъжда. Тук сортират пластмасата, почиват си и пият кафе. На това място направих снимките.
  • Посещение в гр. Вишков и къде се оказа че е Аустелиц

    От Lubomir Hristov


    Миналото лято пак ходих в командировка,пак на бързо но този път в Чехия.След като се върнах ,реших да напиша фотописа ,но поради огромния интерес ,не само към него ,но и въобще към раздела ме обзеха желания да го изтрия. Сега разбрах особено след една тема,която я затвориха админите ,че всъщност няколко съфорумци , да не кажа двама са очаквали поне нещо малко , та реших да го направя наново.То не е само заради тях,но и за всички които искат да погледнат снимки и да не се чудят да гласуват ли ,как ще се разбере , ще ...... и т.н.Нямам претенции за качество ,повечето неща са репортажни.Приемам и съвети и мнения ! :))