Северозападният музей - част 1

Избата

дата 11.06.2019 г.  |  автор Симеон Василев - Synthy  | 

От край време, хората са привлечени от изоставените места. Повечето хора, които познавам, изпитват необяснимо влечение към изоставеното, към миналото. С нотки на носталгия, всеки иска да се потопи в една отминала епоха. Аз също не правя изключение - харесвам изоставените, запазени сгради и села. За мен те са един своеобразен музей. Може би защото напоследък е много модерно, а може би защото просто съм привлечен от старите постройки, реших да направя една разходка из най-близките до мен села, а именно - северозападните. Набелязах си на картата 2-3 села и едно училище, за което съм чел някакви пътеписи. Събота - прекрасен ден за обиколка. Гледам прогнозата - слънчево. Перфектно! И така, паля колата и газ към Петрохан - един от входовете на "музея".

След час и половина шофиране пристигам до училището, което съм си заплюл за "оглед". Само че - изненада: училището вече е заключено и свободният достъп до него е прекратен.





Правя няколко снимки през прозореца на първият етаж,




и се запътвам към следващата цел в селото: а именно - бившият консервен цех. На входа ни очаква стандартната малка сграда, някогашно КПП.


От самият цех не е останало почти нищо - само руини. Някои от тях дори са недостъпни без мачете, трион или друг режещ инструмент.



Зловещи руини...






Коминът на някогашната котелна сграда. Сега - останали единствено основите и коминът стърчащ над дърветата, показващ къде се е намирал цехът за консерви.

Тук няма повече нищо за разглеждане. Крача към училището, обратно в колата, и на изхода (или входа) на селото спирам до някогашната изба. В нея местните хора и тези от околните села са носели гроздето си за да стане на вино. Районът е бил известен с обширните си лозови масиви, от които не е останало нищо.




Избата е заключена, само едно прозорче към мазето зее със счупени стъкла.


Но съседната административна сграда е отворена. Вмъквам се през задният вход изпълнен с любопитство.

Някой се е самонастанил.



Мазето на сградата, някога използвано. Наблизо няма жив човек, който да разкаже малко от историята на избата.






Повече няма защо да се задържам тук. Главната цел - училището е затворено. Обратно на главният път и към следващото място. На някои от селата предпочитам да не споменавам имената, поради опасността да се превърнат в "туристически атракции" и сградите да бъдат съсипани. За себе си спазвам принципа "само гледаш, не пипаш", но напоследък, както казах, е много модерно да се посещават изоставени места и има реална опасност от това. Надявам се няма да ми се разсърдите много.

Страници:  1 2 3 4 5

Коментари    
ssblagoev
02-02-2021 20:04

Тъжно :(
-0 +1
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Тосса де Мар – чаровната перла на Коста Брава

    От Елина Нинова


    ElinaN

    Ако сте решили да прекарате няколко дни в Барселона, непременно отделете един от тях за разходка по крайбрежието Коста Брава, на север от града, по посока на френската граница. Няма да съжалявате. От централния площад „Каталуня” се качвате на удобно електрическо влакче, което се движи около час и половина по живописен маршрут до спирка Бланес, от там вземете автобус и след по-малко от половин час ще сте в градчето Тосса де Мар – перлата на това крайбрежие.
    Оригиналното име на градчето е Туриса (Turissa), дадено от му иберийците, които са населявали това място преди римляните - между 4-ти-1 век пр.н.е.
    Днес в града има обособени две основни части - стария град (Vila Vella) или така наречения Горен град, построен през 12 век върху високата скала - Монт Гуарди, и Долния град чийто район е по-голям и по-урбанизиран и в който са останките от античното селище. Крепостните стени, зад които е скрит стария град, заедно със седемте си кули, служили за наблюдателници, доминират над града и са негов основен символ.
    От 30-те години на XX век Тосса де Мар се превръща в културен и артистичен център. Било е любимо място за почивка на Марк Шагал, а след него в живописното градче са започнали да го посещават и други хора на изкуството. По-късно дори са кръстили градчето "Вавилон на изкуствата". Част от крепостта Вила Вейа е превърната в общински музей, един от първите музей за съвременно изкуство в Испания. Той е открит през 1935 г. В него са изложени картини на испански и европейски художници, които са творили през 30-те години на миналия век и са способствали за популяризирането на Тоса де Мар. Тук се намира и картината "Синият цигулар" на Марк Шагал, която се смята за художественият символ на града.








  • Мисия Лондон 2016

    От Ivan Ivanov


    Отвори ми се път до Лондон. Хубав град, натоварен с история и същевременно непрекъснато в процес на модернизация. Тълпи от туристи, предимно млади хора. Снимането на коя да е забележителност е предизвикателство - все някой ще застане или ще мине в неподходящ момент пред обектива. Има и такива, предимно от по-старото поколение, които изчакват културно, щом видят, че ще снимате... Снимах с Пентакс К5-II и обектив Сигма 17-70.
    Бях в Лондон дни след рожденния ден на Кралицата. Ходих до Бъкингам, но казаха, че тя в момента е в Уиндзор. Когато отидох до Уиндзор, се оказа, че НВ заминала за Аскот да гледа конни състезания ... Така и не видях Кралицата, но пък и тя не ме видя:-)... Може би някой друг път...