- Съдържание
- Галерия
- Въпроси и отговори
-
- A+
- A
- A-
-
Фон
Текст
Чернобыльская зона отчуждения - Припять
Рудий Лiс, КПП Припять
Припять! Град призрак. Понесъл най-големи щети от катастрофата в Чернобилската АЕЦ. Построен от нулата за работниците обслужващи централата. До деня на инцидента е с население 55 000, а по проект е трябвало да се разрастне до около 100 000 жители. Средна възраст на населението: 26 години. Изключително млад град, добре устроен, била е дадена пълна свобода на архитектите да го проектират както намерят за добре. И наистина, ако се абстрахираме от трагедията, случила се там, докато се разхождаш, виждаш, че наистина е бил едно много добро място за живеене според тогавашните стандарти за 1986г. Просторни улици, градинки, детски площадки, детски градини. Бил е приятно и спокойно място.
След обиколката из външната част на чернобилската отчуждена зона, се отправяме към най-вътрешната част, а именно - Припять.
На път за града, минаваме през печално известната червена гора (Рудий Лiс). В нощта на катастрофата, вятърът е отнесъл радиоактивният прах в посока Припять, минавайки през гората наблизо. Радиацията е била толкова силна, че за една нощ дърветата са загинали и са се обагрили в червено. До момента на отсичането им (според екскурзовода, това се е случило около 1990г), те са си стояли на мястото - мъртви дървета, които не гният.
Снимка на червената гора, малко след катастрофата (не е моя, показаха ни я от тур агенцията):
Сега това е просто наименование на месността между града и централата. Но все още е силно радиоактивна. Почвата е поела цялата радиация и не е най-удачното място за разходки. Минава се транзит възможно най-бързо.
Продължаваме по пътя и стигаме до известният паметник на входа към града. Вярвам, че всеки го е виждал поне на снимка.
След него идва мостът, водещ към самият град. Наричан още Мостът на смъртта. В нощта на аварията, тук са се събрали хора от града за да гледат горящият реактор.
През 1986г. дърветата не са били тук, и както може и сега да се види, имало е пряка видимост към 4-ти реактор. Би трябвало да е било много красива гледката на огъня с йонизираният светещ въздух. За съжаление - смъртоносно.
Ето ни и на входа на града. Ново КПП, отново проверка на документите. Тук контролът е най-строг.
От бариерата навътре вече е град Припять.
Главната улица, водеща до центъра на града.
Но ние поемаме леко встрани, към първи Микро район.
Посреща ни магазин
и паметник на дружбата между народите.
-
,,До Калафат и обратно''
От
Времето е лятно някъде юни месец.Сутрин около 9.30 Закуски и баници,автогарата на град Видин-около 200 човека(това не е легенда).
Чакаме автобусите за разходка до Калафат (Ръмъния) заедно със няколко добри приятели.Като за празник на Дунав мост 2-Всичко е точно;;..и така започва голямото бутане за места(като сцена от филм за животни по АНимал Планет).Вече пътуваме към Дунав мост 2 на границата за към Калафат,така проверки,някъде около 10-16 мин сме извън България и директно на румънска територия всички се радват във автобуса,който имаше и климатик... (БРавоО) След това ни спряха на центъра на Калафат(автобусите олекнаха :Д)КАто стадо овце на чужда поляна всеки се изнизва и тръгва да разузнава пасището.(за хората става дума ;Д).Ето и ние тръгнахме да снимаме всяко една румънска забележителност.Още на първо впечатление ни направи чистотата и пазара(месни продукти,плод и зеленчуци)Нали сме от провинцията-възрастните пенсионери бяха предимно да си купуват домати,чушки,краставици понеже е по-евтино от БГ и Видинско,Седнахме на първото видяно кафене-(за енергия)таа след кафето продължихме по центъра на Калафат-Видяхме красиви фонтани и цветя,красиви девойки и хора.Стигнахме и до полицейския участък (Всичко е точно),видяхме Дунава и плажът... (ах Моретоо),Паркът е Страхотен и красив до Дунава,може да релаксираш и да се вдъхновяваш като истиснки поет и артист(хаха),,,Разхходката беше дълга и уморителна,след което си взехме по Бира и търсене на Скара (това беше най-лудото търсене),но и така не се намери румънска скара където да се подкрепим) :Д така че БГ си е Бг !!! :D :D -
Пред Вечността се преклони
От Валентин Манолов
Не е от онези магични/героични истории на хора, победили непобедимото и изкачили грандиозни върхове, по-скоро е от онзи тип истории, които те карат да се замислиш върху нещата, които правиш. Защо правиш това, което обичаш и обичаш ли ИСТИНСКИ това, което правиш? Отдаваш ли на Природата полагащото й се уважение...?
Следващите редове написах единствено с идеята и надеждата, прохождащите планинари да почерпят от горчивия ми опит и да се постараят да не повтарят моите грешки, защото на местата, на които ходим, понякога най-малката грешка може да ни струва най-скъпо...
В крайна сметка, на този свят нищо не е "на всяка цена"!
Дано ви хареса и дано постигна целта си!
Приятно четене :)
Направо си е опасно да разглеждаш снимките. Сигурно, в EXIF данните на файловете, има и колко гайгера съдържат... :(
Интересен е въпроса - Защо всичко е изпочупено и разхвърлено? Едва ли напускащите града са имали време и желание да чупят мебели, мивки, врати и да събират всичко в средата на стаите. Очаквах да видя изоставени но подредени стаи и помещения.
След 33 години е изпочупено. Много неща сами се рушат с времето, други са повредени от мародери, а терти са изхвърлени от военните навън и скупчени в средата на стаите. Зоната е огромна и всеки може да влезе в нея нелегално, стига да поиска.