Пазарът в Пирот
Западни покрайнини

Средата на ноември
Малко преди края на века

...зеленчуковият пазар започва изпод самия железен орел, кацнал върху паметника на българските големци, обезглавени при падането на Пирот в Сръбско-българската война. Победният марш на българската армия завършил в Пирот на 15 ноември 1885 г. Черният орел пори златния въздух, из който се реят липови и тополови листа, които след кратък полет полепват върху шаренията от чушки, зеле, нанизи от paprika za gutanje, висящи като лаврови венци по раменете на пъргави баби, гигантски плетени кошове с огромни листа мокър спанак, с чиито жилки слънцето си играе, паланзи, в които шава червен лук, после други чевръсти бабчета режат с огромни ножове в сбръчканите си ръчици сирене, кисело мляко и сметана направо от кофи, банани полюшват жълтите си ятагани върху окастрените дървета, от канелките (burme) на шарени бъчви с червени дъна капе вино, по занаятчийските кепенци искрят тумбести кюнци, кюмбета, кандиларници, казани за варене на ракия, конски сбруи, на поляните под погледа на същия този орел са нахвърляни стотици велосипеди, а из улиците наоколо чакат трактори и каруци, с впрегнати в тях коне, зачулени с фигурни одеяла, и дори някой грижовно е наметнал един от конете с омазнения си шлифер. В началото на пазара шурти чешма, напомнила ми врисовете из странджанските села, и на нея черни вдовици умиват стъпалата и кошниците си от калта, донесена от най-далечни места. Мярва се червен петльов гребен, подаващ се изпод мишницата на едър muškarac, черен циганин е стиснал в ръка жълтите плавници на две шарени гъски, извиващи дълги шии, та да не докосват паважа, селянин в синя престилка гони ах, какъв коч - да го снимам, ама трябва ли да гоня сега и този коч? Голям смях пада. Навсякъде в улиците около пазара има гробари (също в като уестърн - и занаятчийници за pogrebne opreme - и ковчезите - черни, червени, кафяви, с дръжки и без дръжки, са подпрени по стените наред с всичката друга стока и блестят съвсем не печално на обедното слънце - а сякаш са част от цялата тази суетня - както всъщност си е). Навсякъде е облепено с некролози, а по варосаните стени на къщите вятърът люлее жалейки от черен креп...