"Спрете часовниците, прекъснете телефоните. Спрете кучешкият лай със сочен кокал. Заглушете пианата и с глух тъпан извадете ковчегът. Нека опечалените да влязат. И нека самолетите да бучат над главите ни, изписвайки на небето: "Той е мъртъв". Сложете траурна лента на гълъбите отвън. И нека регулировчикът сложи черни ръкавици.

Той беше моят Север, моят Юг, моят Изток и Запад. Работната ми седмица и неделната почивка. Моята луна, нощта ми, моят глас и песента ми. Мислех си, че любовта ще бъде вечна:
Грешах.

Сега звездите не са ми нужни: оставете тълпата. Скрийте луната и разрушете слънцето. Източете океаните и заличете горите... и сегашната празнота може би някога ще изчезне..."

Л.Х. Ауден