Как бих искала да бъда птица,
която може да лети.
Как бих искала да имам сила
да преследвам своите мечти.

Как бих искала да гледам на широко,
да видя надалеч,
за да видя повече,
трябва да съм горе, на високо,
но за да стигна там - трябват ми криле.

А ако съм птица, която не може да лети,
преследваща своето мъничко зрънце.
Птица, имаща криле,
но нямаща мечти, птица, без сърце.

Възможно ли е да си птица горе,
да виждаш красотата на света,
да виждаш изпълнението на своите мечти,
да виждаш пътища незнайни
и широки поляни с неоткъснати цветя,
а сърцето ти да е кокоше,
преследващо малкото зрънце?!

Възможно ли е да си птица долу,
обречена на съдба, да ровиш в земята,
да не можеш да летиш,
а сърцето ти да потрепва в страст,
пред гледката на широкото небе?!