...Тогава не можех да снимам. Бях участник в тазгодишното издание на екстремното състезание XVenture и в багажа нямаше място за апарат. Все пак, когато трябва да изминеш пеша 260 км за 3 дни; внимаваш какво си носиш. И все пак, още първата нощ, когато луната замести огненого слънце високо в небето и огря всичко, видях този магически кадър. Той така се запечата в съзнанието ми, че реших да го нарисувам. Там бяхме само аз и партньора ми. И тишината. По тихия родопски път не мина нито една кола с часове наред, а лимонено-жълтата луна тихо огряваше мъглата, обвила стволовете на дърветата до нас. Не мога да опиша магията на онзи момент. Мога само да Ви покажа капчица от нея с този мой спомен.