Снимката не представлява нищо особено, но историята й е интересна..
Човекът на преден план (до момиченцето) е дядо ми, който имаше интерес към техниката и машинарийките. Притежаваше един апарат Rodenstock, мехов на дървена тринога, работеше с едни големи негативни плаки - трофей спасен по някаква случайност от немски военен шлеп, потопен веднага след войната за "назидание на врага" на пристанище Сомовит. Дядо ми много се гордееше с този апарат, защото се смяташе за единствения фотограф в околията. Снимките му ги вадеше негов приятел - стар фотограф-евреин в Плевен, който имаше голяма бяла и рошава брада, като Толстой..беше ме малко страх от него.
Тук ми бе оказана честта да натисна жилото, затова се смятам за автор ..:) (Това е една година преди да тръгна на училище - почувствах се много важен тогава и съм го запомнил..)
Снимката не представлява нищо особено, но историята й е интересна..
Човекът на преден план (до момиченцето) е дядо ми, който имаше интерес към техниката и машинарийките. Притежаваше един апарат Rodenstock, мехов на дървена тринога, работеше с едни големи негативни плаки - трофей спасен по някаква случайност от немски военен шлеп, потопен веднага след войната за "назидание на врага" на пристанище Сомовит. Дядо ми много се гордееше с този апарат, защото се смяташе за единствения фотограф в околията. Снимките му ги вадеше негов приятел - стар фотограф-евреин в Плевен, който имаше голяма бяла и рошава брада, като Толстой..беше ме малко страх от него.
Тук ми бе оказана честта да натисна жилото, затова се смятам за автор ..:) (Това е една година преди да тръгна на училище - почувствах се много важен тогава и съм го запомнил..)