През месец Април на 1876 година Църквата "Св.Архангел Михаил" в гр. Перущица става последен дом на десетки наши събратя сред които са Кочо Чистименски, Спас Гинов, Иван Тилев, Гочо Мишев и много други сърцати българи. Обградени от многобройните башибозушки орди и редовна османска
войска, барикадирани ... след дни .. във вече подпалената църква ... в задух и в очакване на мига в който турците ще нахлуят през залостените порти ... те решават да сложат край
на своя живот, на живота на своите деца и съпруги. Пред
мисълта да излезеш навън ... мъжете да бъдат изклани, а жените и децата - подложени на плен и безчестие ... мисълта да сложиш сам край на живота си била някак по-желана. Пръв извадил ножа си Кочо ... посегнал на обичната си жена Теохана,
детенцето си Райна и едно негово роднинско момиче. След това се самоубива.

Останалите сякаш само това чакали ...

хора блъскали глави о стената .. майки душали деца с колената си .. ехтяли изстрели...

Целият под потънал в кръв, която шурти надолу по каменните плочи.

-------------------------------

Едва ли има истински българин, чието сърце да не трепне сега пред паметта на тези български мъченици ...

Дълбок поклон !!!