Разхождайки се из тесните Венециански улички, преминавайки по безбройните мостчета присичащи каналите на този невероятен град, изпъстрен с многолюдна и разноцветна тълпа...Реейки поглед по цветните фасади за миг прикова вниманието ми преминаващата под мен гондола със двойка младоженци и в ушите ми зазвучаха стиховете на Багряна - "Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека,
която безшумно цепи вълните смолни
и сякаш проправя оттук до небето пътека..." - Усмихвах се докато ги наблюдавах да се отдалечават - седнали един до друг в помпозната и по Венециански пъстра гондола...Щастливи !
Разхождайки се из тесните Венециански улички, преминавайки по безбройните мостчета присичащи каналите на този невероятен град, изпъстрен с многолюдна и разноцветна тълпа...Реейки поглед по цветните фасади за миг прикова вниманието ми преминаващата под мен гондола със двойка младоженци и в ушите ми зазвучаха стиховете на Багряна - "Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека,
която безшумно цепи вълните смолни
и сякаш проправя оттук до небето пътека..." - Усмихвах се докато ги наблюдавах да се отдалечават - седнали един до друг в помпозната и по Венециански пъстра гондола...Щастливи !
