Problem? click here.
For more information about using these materials and the Creative Commons license, see CC info page.
В централната част на “Царевец”, на най-високото място, се извисявала патриаршеската църква “Възнесение Господне”.
Тя е построена върху основите на раннохристиянска църква, датирана от края на V и началото на VI в., представляваща трикорабна базилика с една апсида. Патриаршеската църква е строена на два етапа: първи - в началото на XIII в. като еднокорабна църква с полуцилиндричен свод, и втори - през XIV в., когато е извършено разширението и преустройството и в кръстокуполна, триапсидна църква с два притвора. До южната стена са открити три помещения, средното от които е кула звънарница - рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите.
Патриаршеската църква била богато украсена отвътре и отвън. При разкопките са открити много декоративни панички и четирилистни розети, разноцветно украсени, и хиляди късове от стенна мазилка със стенописи.
Възстановяването на Патриаршеската църква бе извършено въз основа на данните от археологическите проучвания и сведенията от средновековните документи (карти, миниатюри) и след общественото обсъждане на направените на място макети. Декоративно-художественото оформяне на интериора на Патриаршеската църква е дело на художника Теофан Сокеров. Тъй като Патриаршеската църква е пълна реконструкция, тя не е стенописана по църковния канон. Църквата представлява храм паметник, в който чрез средствата на съвременното монументално изкуство - мащабни фигурни композиции, художникът проследява възхода на политическото и културното развитие на средновековната българска държава. Особена роля за емоционалното възприемане на стенописите и цялостната атмосфера в интериора на Патриаршеската църква играят специалното осветление и озвучаване.
Реализацията на стенописите е дело освен на художника Теофан Сокеров и на неговите помощници художниците Иван Иванов, Иван Василев, Кольо Йончев и Найден Найденов. Патриаршеската църква, един от обектите на 800-годишния юбилей от въстанието на Асеновци, освобождението от византийско робство и възобновяване на българската държава, е отворена за посещение през ноември 1985 г.
В централната част на “Царевец”, на най-високото място, се извисявала патриаршеската църква “Възнесение Господне”.
Тя е построена върху основите на раннохристиянска църква, датирана от края на V и началото на VI в., представляваща трикорабна базилика с една апсида. Патриаршеската църква е строена на два етапа: първи - в началото на XIII в. като еднокорабна църква с полуцилиндричен свод, и втори - през XIV в., когато е извършено разширението и преустройството и в кръстокуполна, триапсидна църква с два притвора. До южната стена са открити три помещения, средното от които е кула звънарница - рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите.
Патриаршеската църква била богато украсена отвътре и отвън. При разкопките са открити много декоративни панички и четирилистни розети, разноцветно украсени, и хиляди късове от стенна мазилка със стенописи.
Възстановяването на Патриаршеската църква бе извършено въз основа на данните от археологическите проучвания и сведенията от средновековните документи (карти, миниатюри) и след общественото обсъждане на направените на място макети. Декоративно-художественото оформяне на интериора на Патриаршеската църква е дело на художника Теофан Сокеров. Тъй като Патриаршеската църква е пълна реконструкция, тя не е стенописана по църковния канон. Църквата представлява храм паметник, в който чрез средствата на съвременното монументално изкуство - мащабни фигурни композиции, художникът проследява възхода на политическото и културното развитие на средновековната българска държава. Особена роля за емоционалното възприемане на стенописите и цялостната атмосфера в интериора на Патриаршеската църква играят специалното осветление и озвучаване.
Реализацията на стенописите е дело освен на художника Теофан Сокеров и на неговите помощници художниците Иван Иванов, Иван Василев, Кольо Йончев и Найден Найденов. Патриаршеската църква, един от обектите на 800-годишния юбилей от въстанието на Асеновци, освобождението от византийско робство и възобновяване на българската държава, е отворена за посещение през ноември 1985 г.
No edits suggested.
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.
