За мен това е най-хубавият и най-тъжен пейзаж на света. Същият като на предишната страница, но го рисувам още веднъж, за да го видите по-добре. Тук се появи малкият принц и оттук изчезна. Внимателно разгледайте този пейзаж, за да сте сигурни, че ще го познаете, ако се случи един ден да пътувате из Африка, в пустинята. И ако минете оттам, моля ви, не бързайте, поспрете за малко под звездата. Ако при вас дойде едно дете, ако то се смее, ако има коси от злато и не отговаря на въпросите ви, ще разберете, че това е той. Тогава бъдете така добри - не ме оставяйте толкова тъжен: напишете ми веднага, че той се е върнал. (откъс от "Малкият принц" )