Кунстхаус (Домът на изкуствата), Виена

Някои казват, че къщите са направени от стени. Аз пък казвам, че са направени от прозорци.
Когато всяка една от разположените една до друга различни сгради на една улица е с различен тип прозорци, т. е. с различни раси прозорци, например сграда в стил ар нуво с прозорци в стил ар нуво до съвременна сграда с неукрасени квадратни прозорци, а след тях – барокова сграда с барокови прозорци, никой няма нищо против.
Но ако трите типа прозорци от трите сгради принадлежат само на една от тях, то това се счита за нарушение на расовата сегрегация на прозорците. Защо? Всеки индивидуален прозорец има своето собствено право на живот.
Съгласно преобладаващите общоприети принципи обаче, ако расите прозорци се смесят, апартейдът на прозорците ще бъде засегнат. Тук всичко е налице: расови предразсъдъци, расова дискриминация, расови бариери със съдбоносно влияние на апартейда на прозорците върху човека. Апартейдът на расите прозорци трябва да бъде спрян. Тъй като повторението на еднакви прозорци един до друг и един над друг в решетъчна система е характерно за концентрационните лагери. В съвременната архитектура на градовете-сателити и в новите административни сгради, банки, болници и училища уравниловката на прозорците е непоносима.
Индивидите не са никога еднакви и се защищават срещу този стандартизиращ диктат или пасивно, или активно, в зависимост от конституцията си. Тоест чрез пристрастяване към алкохола или дрогата, масово изселване от градовете, мания за чистота, зависимост от телевизията, необясними физически оплаквания, алергии, депресии и дори самоубийство, или алтернативно – чрез агресия, вандализъм или престъпления.
Лице, живеещо в жилище под наем, трябва да може да се надвеси от прозореца си и изстърже мазилката дотам, докъдето достигнат ръцете му. Трябва и да му се позволи да вземе четка с дълга дръжка и боядиса навсякъде, докъдето достигнат ръцете му. Така за всеки на улицата ще е видно отдалеч, че там живее някой, който е различен от затворения, заробен и стандартизиран човек, живеещ зад съседната врата.

Хундертвасер, януари 1990 г.