Автобус 72...Ден като всички останали. Дойде нашата спирка и в този момент отнякъде долетя въпрос: "Бате, слизаш ли?" Погледнах и видях най-усмихнатите хора на света. Питаха за билета ми. След като им дадохме и двата си билета, осветиха автобуса с огромните си усмивки и едно "Евалла". Тогава ги снимах. А по-младият от тях ме заговори, казвайки: "Аз съм Трайчо. Трайчо 'кордиониста ми викат, от Малашевци, улица Лавандула 13 - 'сички ме знаят; кат' дойдеш - питай за мен. Сватби, 'битюренски, 'сичко прайм.".....Погледнах го - изглеждаше щастлив, имаше си сребърен зъб, акордеон и верни приятели. А аз трябваше да слизам.