Изправен величествено край град Шипка в южното подножие на Стара планина, той е една от най-свидните светини за българския народ. Истински пантеон на безсмъртието, съхранил спомена за саможертвения подвиг на руските воини и българските опълченци, загинали за освобождението на България в Руско-турската война (1877-1878 г.).

Сред кръга от видни руски личности, симпатизиращи на българската освободителна кауза и взели непосредствено участие във войната, се ражда идеята да се изгради храм-паметник на загиналите за вярата, за царя и за българската свобода герои. На 25 април 1880 г. излиза и разрешението на император Александър ІІ за учредяване на “Комитет за построяване на православен храм в подножието на Балкана в Южна България за вечно поменуване на воините, паднали във войната 1877-1878 г.” В касата на Комитета се събират повече от 300 000 рубли и много дарения. По предложение на граф Игнатиев се решава храмът да носи името “Рождество Христово”, тъй като последната голяма битка става именно в дните на този празник. Храмът е безспорен шедьовър на архитектурно-строителното изкуство. Построен е в стила на руските църкви от ХVІІ в. Църквата има 5 купола – четири странични високи 33 м и централен с височина 42 м, изпълнени в традиционната за руското строителство форма на луковица и позлатени. Централният вход към храма е от западната фасада, където се извисява величествена кула с камбанария с височина 45 м. Храмът има 17 камбани, украсени с много орнаменти, надписи и релефни изображения. Всичките заедно тежат 20 тона. Над куполите се извисяват 10 метални кръста обковани с мед и позлатени. Многоцветният колорит, белокаменните детайли на фона на червени тухлени стени, релефните фризове, изобразяващи стилизирани растения и птици му придават осанката на приказен замък.

Вътре е впечатляващ монументалният главен иконостас резбован от липово дърво. Иконите върху него са 83 броя и са изваяни от изсушено кипарисово дърво и са дело на светогорски монаси от руския манастир “Свети Панталеймон” в Атон. След завършването му иконостасът е позлатен изцяло.

Освен библейските сцени, изписани в централната част на храма, на южната и северната стена са изобразени руски и български исторически личности, канонизирани от православната църква. Сред тях са и братята Кирил и Методий.

Предвид предназначението на храма – да бъде паметник на героите от Шипченската епопея, под основното ниво на черквата е изградена крипта. Тук са монтирани 34 мраморни мемориални плочи, на които със златни букви са изписани имената на воинските части и принесените жертви – 18491 души. На четири плочи, монтирани на западната стена, са записани 451 имена на загиналите български опълченци.