14 юли вечерта в Колмар (в началото на февруари тази година се прошетах надлъж и нашир из Мароко и видях къде зимуват щъркелите - гидовете казваха, че тукашните щъркели говорели три езика - арабски, немски и френски, правейки алюзия към необичайната съдба на населението на областта Елзас, която преминавала, от война на война, от ръцете я на Франция в тези на Германия, я обратно... Щъркели в Мароко имаше буквално навсякъде, а в Рабат видях и огромна тяхна колония, щъркелите на която се бяха разположили върху всяка от стъпаловидните секции на стената на старинната крепост и, разбира се, почти върху всяко дърво, което не е палма (забележителен графизъм в контражур). Щъркел на арабски, ако може да се вярва на гидовете, било клак-клак, а защо щъркелът е символ на Елзас не зная...)