Кукерите наричани още бабугери, станчинари, сурвакари или джамалари са българските карнавални фигури - мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни (Сирница) в Източна България и между Коледа и Богоявление в Западна България те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.
Първият обреден момент в кукерският обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие , благополучие и събиране на подаръци (брашно, боб, яйца и пр.). При това кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая на селския мегдан кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци. Вторият момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избират най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За царя може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и засява. Кукерите символически “убиват царя” (или кукерската булка) с носеното оръжие – кросно, след което това обредно лице възкръсва.