... в устрема си да открием "нашето място" в света, който ни заобикаля, ние оглеждаме всичките му страни под всякакъв ъгъл, опитваме се да стигнем и до невидимите с просто око кътчета, търсим онази част от него, която да ни харесва, пространството, където ще се чувстваме добре....често обаче дори и всячески да се оглеждаме не можем да го открием... дали защото сме прекалено придирчиви, или пък защото не сме се търсили достатъчно....а може би просто това място не съществува...
дали е възможно в сивия свят да съществува едно подобно място...? ако го има, тогава то е преходно и изменчиво и във всеки един момент може да рухне и да се превърне в нещо, което не искаме и не харесваме...
кътчето, където ние наистина можем да се почувстваме щастливи, е по-близо отколкото предполагаме...защото то е в самите нас, отвъд границите на сивотата, която ни заобикаля....