"Ти вървиш. И покорно пред тебе върви фантастичната вечер.
В многоръките тъмни дървета се е свил умореният вятър.... Ти дори ме докосваш със рамо, а си все тъй далече, далече..." (Недялко Йорданов)
"Ти вървиш. И покорно пред тебе върви фантастичната вечер.
В многоръките тъмни дървета се е свил умореният вятър.... Ти дори ме докосваш със рамо, а си все тъй далече, далече..." (Недялко Йорданов)