Не ти ли се е приисквало да застанеш по средата на голямо, празно Нещо и да крещиииш. Или да разпериш ръце и да вдишваш с пълни дробове, жаден за живот, брулен и развяван от вятъра, с премрежен от удоволствие поглед. А може би с отворени от възхита очи да зяпаш великолепието и необятността на пейзажа около теб... въртейки се в кръг като малко, щастливо дете...
Не ти ли се е приисквало да застанеш по средата на голямо, празно Нещо и да крещиииш. Или да разпериш ръце и да вдишваш с пълни дробове, жаден за живот, брулен и развяван от вятъра, с премрежен от удоволствие поглед. А може би с отворени от възхита очи да зяпаш великолепието и необятността на пейзажа около теб... въртейки се в кръг като малко, щастливо дете...