Ковачите имат свой район на градския пазар в Хомс. Там са съсредоточени двайсетина ковачници, а пушекът и миризмата от пещите им се стели из околните коридори. Слънцето минава през тесни прозорци високо в покрива и осветява сивия пушек, което и ме привлече към това място. Тук произвеждат всякакви метални предмети - ножове, брадви, инструменти, джезвета и казани и всякакви подобни. Тези двама ковача бяха очевидно много горди с ножовете си и когато проявих интерес към продуктите им с удоволствие ми позираха. Удряха желязото един след друг с невероятна скорост, може би 4-5 удара в секунда, въпреки че по-възрастният в ляво беше с един крак.