"Аз съм полковник..." - крещеше през сълзи този стигнал дъното човек...
Човешката съдба....инвалид, с ампутирани крака /до средата на бедрата/ седеше на "Графа" близо до "Попа" и държеше реч...
Почти нищо не се разбираше...освен това, че и Той някога е бил като другите...
Тъжно...много от аудиторията тук няма да ме разберат, но искам да покажа как видях волята Човешка в лицето на този "Полковник", който никога няма да има на кого да разказва....
...нека станем по-добри...
"Аз съм полковник..." - крещеше през сълзи този стигнал дъното човек...
Човешката съдба....инвалид, с ампутирани крака /до средата на бедрата/ седеше на "Графа" близо до "Попа" и държеше реч...
Почти нищо не се разбираше...освен това, че и Той някога е бил като другите...
Тъжно...много от аудиторията тук няма да ме разберат, но искам да покажа как видях волята Човешка в лицето на този "Полковник", който никога няма да има на кого да разказва....
...нека станем по-добри...