Има неща в живота, за чието съществуване като не знаеш или като не си ги усетил като че ли живееш по-безгрижно. Но непълноценно. Неща като любовта например. А усетиш ли я веднъж, започваш да преосмисляш съществуването си. Започваш да мислиш не само за себе си. И ти става топло, че ни си сам. Поне в мислите си...
„А ти знаеш ли колко е красиво да обичаш и да правиш неща ей тъй- защото ти идва от вътре и ти харесва като даряваш усмивки, защото това те изпълва? С енергия и с желание. Защото просто го искаш и никой не те кара да го правиш. А знаеш ли кое е най хубавото- че никой не може да ти забрани да обичаш! Дори и онзи, когото обичаш...”