Във времето, за което говорим, в градовете цареше смрад, евъобразима за нас - съвременните хора. И разбира се, в Париж смрадта беше най-голяма, защото Париж беше най-големият град в Европа. А в Париж нямаше по-противна смрад от тази на рибния пазар.
Именно тук, на най-вонящото място в цялото кралство, на 17 юли 1738 г. беше роден Жан-Батист Грьонуи. За майка му това беше пето раждане. Всичките се пръкваха тук сред рибата и всичките се раждаха или мъртви или полуживи. На вечерта тя събираше всичко и заедно с рибните остатъци го изхвърляше в реката. Така трябваше да стане и днес. Но Жан-Батист реши друго...
Във времето, за което говорим, в градовете цареше смрад, евъобразима за нас - съвременните хора. И разбира се, в Париж смрадта беше най-голяма, защото Париж беше най-големият град в Европа. А в Париж нямаше по-противна смрад от тази на рибния пазар.
Именно тук, на най-вонящото място в цялото кралство, на 17 юли 1738 г. беше роден Жан-Батист Грьонуи. За майка му това беше пето раждане. Всичките се пръкваха тук сред рибата и всичките се раждаха или мъртви или полуживи. На вечерта тя събираше всичко и заедно с рибните остатъци го изхвърляше в реката. Така трябваше да стане и днес. Но Жан-Батист реши друго...