От седмици не зная как минават дните ти, От седмици гадая как си ти. Не се обаждаш вече, Нараних ли те- кога? Не се обаждаш вече- докога? Не ти ли липсва моят глас, Не ти ли липсвам вече аз както преди? Обади ми се, тъжно е без теб, Обади ми се, празно е без теб. Обади ми се да стопиш студа, Обади ми се просто ей така. Напразно се престувам, че без тебе мога аз. Насън дори дочувам твоя глас. Не знам какво да правя, Телефонът все мълчи. Ти просто ме забрави- отречи! Обади ми се, тъжно е без теб, Обади ми се, празно е без теб...
От седмици не зная как минават дните ти, От седмици гадая как си ти. Не се обаждаш вече, Нараних ли те- кога? Не се обаждаш вече- докога? Не ти ли липсва моят глас, Не ти ли липсвам вече аз както преди? Обади ми се, тъжно е без теб, Обади ми се, празно е без теб. Обади ми се да стопиш студа, Обади ми се просто ей така. Напразно се престувам, че без тебе мога аз. Насън дори дочувам твоя глас. Не знам какво да правя, Телефонът все мълчи. Ти просто ме забрави- отречи! Обади ми се, тъжно е без теб, Обади ми се, празно е без теб...
