Едно сърце имам – на тебе да дам,
две очи имам – тебе да гледат ...
Три пъти мама ме мене проклина
да забравя, либе, теб, да замина.
Четири вятъра в нас се събраха,
от пет планини се спуснаха вихри.
От шест билки ми китка вързаха,
неверна китка – тебе да гони.
Седем нощи ме в люлка люляха,
осем братя край мене осъмваха.
Деветият пред порти те чака –
сестрица да овардят от зла сила.
Осем рова за теб изкопаха,
седем зида издигнаха стръмни,
с шест катинара порти запряха,
да не можеш, либе, мене да зърнеш ...
Пет маргарита от тебе аз пазя,
четири сълзи от теб подарени.
Три пъти клетва съм се вричала –
да се превърна, либе, в змеица.
Две крила да разпъна, да литна,
да литна горе в небесни простори,
едно сърце остало – тебе да дам.