Църквите и всички помещения край тях в местността "Писмата" при с. Иваново образуват големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Основан през 20-те години на ХІІІ век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Алексадър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети.
Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". В манастирските храмове е запазена стенна живопис от ХІІІ и ХІV век, която е сътворена от видни столични майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на ХІV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. “Висарионов пратерик”. През ХІV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на оссманското владичество, но постепенно запада. През ХVІІІ век е обект на поклонение.