Посвещавам снимката на онова време, когато се прибирахме с охлузени колена, когато приятелите ни викаха под блока, когато се играеше на "жмичка/криеница", когато с приятели пиехме боза вместо бира, когато детската невинност тупкаше в гърдите ни, когато знаехме за света, колкото и той за нас, когато щастието не беше цел а неосъзнато ежедневие.
Посвещавам снимката на онова време, когато се прибирахме с охлузени колена, когато приятелите ни викаха под блока, когато се играеше на "жмичка/криеница", когато с приятели пиехме боза вместо бира, когато детската невинност тупкаше в гърдите ни, когато знаехме за света, колкото и той за нас, когато щастието не беше цел а неосъзнато ежедневие.
