Какво пък толкова ме снимаш? Хм, видя, че го снимам, стана доближи се и попита "Снимаш ли?". Това циганче е 7 годинки, говореше перфектен български, сега ще е 2-ри клас, харесва му, във ваканция е, просеше това прави по цял ден за да има какво да ядат (незнам колко е така) цял ден е седяло на тоя камък, каза само 10 стотинки (незнам дали и това беше вярно) но имаше много тъга в очите му, дадох му 50ст. усмихна се за да го снимам отново, не се получи, дори усмихвайки се беше тъжно. Това което имаше в очите му имам чувството, че и 50 000 000 да му дадеш няма да изчезне, беше тъжен поглед на възрастен човек, някак си уморен и зрял.
Какво пък толкова ме снимаш? Хм, видя, че го снимам, стана доближи се и попита "Снимаш ли?". Това циганче е 7 годинки, говореше перфектен български, сега ще е 2-ри клас, харесва му, във ваканция е, просеше това прави по цял ден за да има какво да ядат (незнам колко е така) цял ден е седяло на тоя камък, каза само 10 стотинки (незнам дали и това беше вярно) но имаше много тъга в очите му, дадох му 50ст. усмихна се за да го снимам отново, не се получи, дори усмихвайки се беше тъжно. Това което имаше в очите му имам чувството, че и 50 000 000 да му дадеш няма да изчезне, беше тъжен поглед на възрастен човек, някак си уморен и зрял.