.. Ако те пусна в сърцето си, няма ли да съжаляваш...?
Ако ти подскажа отговорите-няма ли да ти стане скучно и безразлично...?
Ако погледна забързано, дали ще мога да отскубна поглед?
Ако мълча, то тишината ще крещи ли в мене?
Ако извикам, тълпата ще може ли да заглуши вика ми...?
Ако простя на теб, ще простя ли и на себе си..?
Ако раздам от вярата си, ще значи ли, че живея чрез другите..?
Ако ти покажа звезда, няма ли да попиташ за луната?
Ако се върнем в детството, няма ли да поискаме да останем там..?
Ако влака посрещнем, нас кой ще изпрати?
Ако вятъра подгоним, няма ли да стигнем бурите...?
Ако със стих любовта си „измерваме”, къде ще остане истинската?
Ако забравен пристан открием, няма ли да ни завидят старите лодки на рибарите...?
Ако приютим един летен ден в себе си, ще грее ли слънцето в нас и през зимата?
Ако в тъмното се открием, няма ли себе си да сме загубили...?
Ако вярата си споделим, ще стане ли Тя двойно по-силна...?
.. Ако те пусна в сърцето си, няма ли да съжаляваш...?
Ако ти подскажа отговорите-няма ли да ти стане скучно и безразлично...?
Ако погледна забързано, дали ще мога да отскубна поглед?
Ако мълча, то тишината ще крещи ли в мене?
Ако извикам, тълпата ще може ли да заглуши вика ми...?
Ако простя на теб, ще простя ли и на себе си..?
Ако раздам от вярата си, ще значи ли, че живея чрез другите..?
Ако ти покажа звезда, няма ли да попиташ за луната?
Ако се върнем в детството, няма ли да поискаме да останем там..?
Ако влака посрещнем, нас кой ще изпрати?
Ако вятъра подгоним, няма ли да стигнем бурите...?
Ако със стих любовта си „измерваме”, къде ще остане истинската?
Ако забравен пристан открием, няма ли да ни завидят старите лодки на рибарите...?
Ако приютим един летен ден в себе си, ще грее ли слънцето в нас и през зимата?
Ако в тъмното се открием, няма ли себе си да сме загубили...?
Ако вярата си споделим, ще стане ли Тя двойно по-силна...?