Червен е средновековен български град, един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Втората българска държава (12-14 век). Развалините му са до едноименното село Червен на 35 километра южно от град Русе.

Червен е наследник на ранновизантийска крепост от 6 век, но територията му е обитавана още през тракийската епоха. Значението му нараства след 1235 година, когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия. Засегнат е от татарското нашествие през 1242 г. и е завзет от византийската армия, предвождана от Михаил Грава Тарханиот по време на управлението на цар Ивайло (1278-1280).
През втората половина на 14 век територията му надхвърля 1 кв. км. и има добре откроена градоустройствена структура, включваща укрепен "вътрешен град" върху обширен скален рид в извивка на река Черни Лом и "външен град" в подножието на скалите и по околните хълмове. Градът има сложна, етапно изградена фортификационна система и е застроен плътно. През 14 век израства като голям занаятчийски център с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти. Възел е на пътища от река Дунав към вътрешността на страната, което го превръща в значимо търговско средище. Завзет е и е разрушен от османските турци през 1388 г. В пределите на Османската империя запазва административните си функции, но постепенно запада.