Problem? click here.
For more information about using these materials and the Creative Commons license, see CC info page.
Централен военен клуб (Офицерски клуб). адрес: София, бул. “Цар Освободител” №7.
В центъра на София продължава да се издига, неповторима и уникална, сградата на Централния военен клуб – една от първите монументални обществени постройки след Освобождението. Основният и камък е положен през 1895 година върху земя, закупена от Софийското офицерско събрание за 180 000 златни лева. Замислена и градена по проект на прочутия чешки архитект Антонин Колар в стил НЕОРЕНЕСАНС, сградата е завършена цялостно от българския архитект Никола Лазаров.Тя е типичен представител на следосвобожденската архитектура. Трите и функционално разграничени етажи са с разпределение , характерно за клубните сгради от края на XIX век.
На партера – кафе клуб, изложбена галерия, Обединена школа по изкуствата.
На първия етаж – поредица от малки и големи стилни салони, облечени в италианска коприна, с богато орнаментирани тавани, художествени пана, подходящи за делови срещи, камерни концерти, литературни промоции, творчески срещи, конференции и коктейли.
Особено внушителна е Концертната зала (450 места). Нейната изключителна акустика и богата пластика – красиви гипсови орнаменти и барелефи, оригинални виенски полюлеи – я правят едно от малкото стилно издържани места за отдих и развлечения в нашата столица. На нейната сцена са гастролирали прочути певци, артисти и музиканти: Фьодор Шаляпин, Христина Морфова, Николай Гяуров, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, и др.
Мощни крила – кули, елегантни тераси, покрити с фигурална цветна керамика, изящни колони и богата пластична украса на фасадата и особено на интериора – дело на скулптора М. Василев – този прелестен хаос от мрамор и бронз, залят от светлина – създава прекрасна нагласа у малки и големи за срещи с изкуството в различните му форми.
Тук, в следосвобожденска България, се е положило началото на българския театър и на оперното дело. В ателиетата му са работели майстори като Ярослав Вешин и Владимир Димитров – Майстора, а в салоните му са гостували със свои изложби Димитър Гюдженов, Борис Денев, Васил Стойлов.
Сградата на Военния клуб, носеща с достойнство великолепието на отминали декоративни архитектурни стилове, е обявена за архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.
Днес Централният военен клуб отлично съчетава класическата атмосфера от началото на века с модерната си функционалност, разгръщайки пъстра палитра от художествена, информационна и образователна дейност, с цел ежедневно да приобщава българския офицер и неговото семейство към културните ценности и да издига неговия престиж.
Към Клуба работи и Централна армейска библиотека с над 120 000 тома.
Централен военен клуб (Офицерски клуб). адрес: София, бул. “Цар Освободител” №7.
В центъра на София продължава да се издига, неповторима и уникална, сградата на Централния военен клуб – една от първите монументални обществени постройки след Освобождението. Основният и камък е положен през 1895 година върху земя, закупена от Софийското офицерско събрание за 180 000 златни лева. Замислена и градена по проект на прочутия чешки архитект Антонин Колар в стил НЕОРЕНЕСАНС, сградата е завършена цялостно от българския архитект Никола Лазаров.Тя е типичен представител на следосвобожденската архитектура. Трите и функционално разграничени етажи са с разпределение , характерно за клубните сгради от края на XIX век.
На партера – кафе клуб, изложбена галерия, Обединена школа по изкуствата.
На първия етаж – поредица от малки и големи стилни салони, облечени в италианска коприна, с богато орнаментирани тавани, художествени пана, подходящи за делови срещи, камерни концерти, литературни промоции, творчески срещи, конференции и коктейли.
Особено внушителна е Концертната зала (450 места). Нейната изключителна акустика и богата пластика – красиви гипсови орнаменти и барелефи, оригинални виенски полюлеи – я правят едно от малкото стилно издържани места за отдих и развлечения в нашата столица. На нейната сцена са гастролирали прочути певци, артисти и музиканти: Фьодор Шаляпин, Христина Морфова, Николай Гяуров, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, и др.
Мощни крила – кули, елегантни тераси, покрити с фигурална цветна керамика, изящни колони и богата пластична украса на фасадата и особено на интериора – дело на скулптора М. Василев – този прелестен хаос от мрамор и бронз, залят от светлина – създава прекрасна нагласа у малки и големи за срещи с изкуството в различните му форми.
Тук, в следосвобожденска България, се е положило началото на българския театър и на оперното дело. В ателиетата му са работели майстори като Ярослав Вешин и Владимир Димитров – Майстора, а в салоните му са гостували със свои изложби Димитър Гюдженов, Борис Денев, Васил Стойлов.
Сградата на Военния клуб, носеща с достойнство великолепието на отминали декоративни архитектурни стилове, е обявена за архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.
Днес Централният военен клуб отлично съчетава класическата атмосфера от началото на века с модерната си функционалност, разгръщайки пъстра палитра от художествена, информационна и образователна дейност, с цел ежедневно да приобщава българския офицер и неговото семейство към културните ценности и да издига неговия престиж.
Към Клуба работи и Централна армейска библиотека с над 120 000 тома.
No edits suggested.
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.