Съни бой беше нашия водач при разходката ни из парка Хлане в Източен Свазиленд. Поведе ни през полето пред заградената с бодлива тел зона за туристи и ни разказваше истории за леопарти и маймуни, за следи от слонове и лъвове. В един момент се приближихме до мястото където местните носорози се криеха от обедния пек под сянката на едно дърво. Съни бой ни предупреди да не правим резки движения и да стоим мирно и спокойно зад него, каза ни че носорозите са много мирни животни, стига да не ги закачаме и дразним. Бавно се приближихме към тях, като със всеки метър скъсена дистанция напрежението се покачваше, пред нас се беше изправило нещо като жив танк с огромен рог на носа си, мъжкарят в групата се заинтересува кои сме, тръгна към нас и започна да души въздуха и да се опитва да види кой е там. Съни бой застана между него и нас, а другите носорози любопитно започнаха да се ослушват. Стояхме така около 10тина минути, няхме на 2-3 метра от огромните същества, следкоето се разделихме и отдалечихме бавно.
Съни бой беше нашия водач при разходката ни из парка Хлане в Източен Свазиленд. Поведе ни през полето пред заградената с бодлива тел зона за туристи и ни разказваше истории за леопарти и маймуни, за следи от слонове и лъвове. В един момент се приближихме до мястото където местните носорози се криеха от обедния пек под сянката на едно дърво. Съни бой ни предупреди да не правим резки движения и да стоим мирно и спокойно зад него, каза ни че носорозите са много мирни животни, стига да не ги закачаме и дразним. Бавно се приближихме към тях, като със всеки метър скъсена дистанция напрежението се покачваше, пред нас се беше изправило нещо като жив танк с огромен рог на носа си, мъжкарят в групата се заинтересува кои сме, тръгна към нас и започна да души въздуха и да се опитва да види кой е там. Съни бой застана между него и нас, а другите носорози любопитно започнаха да се ослушват. Стояхме така около 10тина минути, няхме на 2-3 метра от огромните същества, следкоето се разделихме и отдалечихме бавно.