Шекспир: Ни мраморът, ни паметник от злато
могъщия ми стих би надживял.
Тук грееш сред сияние по-свято
от камъка, що дните цапат с кал.
Когато бунт изкорени градежа,
и статуите битка потроши,
ни Марсовият меч, нито палежа
таз жива летопис ще разруши.
Срещу смъртта и злостната забрава
ще крачиш горд и бъдните очи
ще станат дом за твоята прослава,
дордето Страшен съд го заличи,
и в съдника любов пробудиш сам.
Очи и стих са дотогаз твой храм.
Шекспир: Ни мраморът, ни паметник от злато
могъщия ми стих би надживял.
Тук грееш сред сияние по-свято
от камъка, що дните цапат с кал.
Когато бунт изкорени градежа,
и статуите битка потроши,
ни Марсовият меч, нито палежа
таз жива летопис ще разруши.
Срещу смъртта и злостната забрава
ще крачиш горд и бъдните очи
ще станат дом за твоята прослава,
дордето Страшен съд го заличи,
и в съдника любов пробудиш сам.
Очи и стих са дотогаз твой храм.
