Един миг от живота на Вселената *| category Nature
info
Гласувал 0 бр.
16
656
Rating A: 135 | B: 30 | Votes: 42
Awards: Top 12.2003
 
Share your thoughts:
16. vrabchevster
+0 -0
!!!
15. анониМЕН
+0 -0
хех...направо ми напълни душата
14. stranger
+0 -0
Eeeee, suhata shizophreniika i na mene po mi haresa. Obache Proletarskiya Transtzedentalizum otdolu ne me izkefi mnogo, kopnat e ot Whitman i mirishe na Budizum. A neshto kato zamirishe na Budizm i zapochva da mi smurdi. A i e kazano po dobre v edno ot evangeliyata.
13. Mick
+0 -0
...a taka poete..po-chesto postvai takiva pisaniq../a ne samo snimki razni/ :))
12. Автора
+0 -0
:-))

Калвино + Теодор Стърджън

Разбира се, че винаги и всичко е било в една точка и ще бъде. Мисля, че светът се конструира от чудовищното съзнание на един Хомо Гелщат, от този желаещ да се самоотрече шизофреничен солипсист, какъвто всъщност е.



А ето как го е казал по друг повод и в друг смисъл поета (понеже обичаш да търсиш следи от философията в мерената реч):

Във мината избухна газ.

И въглещния пласт

затрупа

петнадест човека доле.

Затрупа

въглещния

пласт

петнадесет

човешки

трупа.

Един от тях

бях

аз.



Пред прага на един бордей

дими

изпуснат

пистолет.

Трупът полека леденей...

И нито вик,

и нито шум -

един куршум

и после - смет.

И колко леко...

И без бой,

без порив за живот,

без глас.

Ти спомняш ли си

кой бе той?

Това

бях

аз!



На мокрия паваж

лежи

човек, застрелян из засада.

Небето, заредено с взрив,

ще падне с трясък

на площада.

Човекът, който там

лежи

във локва кръв,

е моят брат

и в стъклените му очи

омраза и любов

горят.

Извергът,

мерзкият

стрелец,

закри следите си

завчас.

Ти спомняш ли си тоз подлец?

Това бях

аз.



Но помниш ли, едно дете умря

в Париж на барикада.

Едно дете

във бой умря

със кървавата

ретроградност.

Във жилите полека-лека

кръвта изстива

като щик.

Ала една усмивка лека

по устните се плъзва в миг.

И после устните синеят,

ала в очите

жар гори,

ала очите сякаш пеят:

"Liberte cherie!"...

Един гамен е

прострелен.

Лежи скован във смъртен мраз.

Ти спомняш ли си

тоз гамен?

Това бях аз!



Но помниш ли,

един мотор

прониза

с смях

и оптимизъм

мъглите,

дето птица даже

не слиза

в влажния простор;

един мотор с крила, които

разсичат

ледната завеса,

изменят земната орбита

и с взрив на бензинни пари

разчистват пътя към прогреса.



Моторът, който пее горе,

е труд на моите ръце.

А тази песен на мотора

е кръв от моето сърце.



Човекът, чийто поглед верен

е вперен

в нервния компас,

човекът, който

влезе в бой

с мъглите,

с северния мраз,

ти спомнях ли си кой

бе той?

Това бях

аз.



Аз съм тук

и там. -

Навред. -

Един работник от Тексас,

хамалин от Алжир,

поет...

Навред съм аз!

Навред съм аз!







11. stranger
+0 -0
Calvino vs ? i az ne znam koi

Tova e edin mig ot zhivota na Emo. Nikak ne e izvestno kakvi temporalni edinitzi izpolzva Vselenata i dali vuobshte i puka za ideyata vreme-prostranstvo. Mozhe puk naistina vsichko da se sluchva v edna tochka, ednovremenno.

A snimkata e interesna. No obyasni na nas, neposvetenite domosedi, kude e tova i v kakvo se otrazyavat oblatzite.
10. Pho
+0 -0
Много красив момент!
9. Brummaker
+0 -0
Какво да кажа-отличен.....
8. radi
+0 -0
Mnogo e krasivo, zavijdam ti 4e si go vidial na jivo.
7. msld
+0 -0
obicham takiva migove,nishto che niakoi hora gi narichat "banalni"...

bravo emmmo!
6. msld
+0 -0
obicham takiva migove,nishto che niakoi hora gi narichat "banalni"...

bravo emmmo!
5. feon
+0 -0
Браво!!! Хубав миг! :>)
4. Mitko
+0 -0
Бони, нима има миг, който не е част от живота на Вселената?
3. boni
+0 -0
E chak pyk vselenata...
2. Автора
+0 -0
:-))
1. J0R0
+0 -0
Абе, ти много надобряваш. Като гледам първите ти снимки, като гледам последните и се чудя дали средата ти влияе така :-)
Снимки на emmmo
.
.
.
.
.
.
.
.
.
Tags:
Още снимки от рейтинга
.
.
.
.
.
.
.
.
.
Лиценз
© Всички права запазени.
Подай сигнал
32 потребителя следят автора